3 години след визитата на президента Румен Радев в град Цариброд нищо не се е променило за българското национално малцинство в Западните покрайнини. Нито един от повдигнатите въпроси пред президента Александър Вучич не е намерил решение. Въртим се в един омагьосан кръг, от който няма излизане.

Българо-сръбските отношения са лицемерни, фалшиви и неискрени. Българските политици трябва да се вслушат в мнението на обикновените българи, живеещи в Западните покрайнини, а не само в това, което ще каже на президента Радев кметът или секретарят на Общината в Цариброд. Те са от управляващата партия на Вучич. Те ще говорят това, което им нареди Белград.

Това заяви пред БГНЕС писателят и публицистът Зденка Тодорова. Тя е автор на книгата „Към Цариброд и за него“, разказваща за 9 знакови личности от българската история свързани с града. Нейната премиера ще бъде на 23 юни тази година.

„Надявам се президентът Румен Радев да постави много по-категорично въпроса с положението на българското малцинство и да поиска отговор за това, за което се е разбрал с Вучич преди три години на 22 юни 2018 г. какво е свършено и какво не. Макар че аз мога да му отговоря веднага: не е свършено нищо!“, заяви Тодорова.

Принципната политика е българските официални власти, независимо от това кои са те, да поставят ребром въпроса пред сръбските си колега за проблема с образованието на българското национално малцинство.

„Защото ако ние нямаме образование на български, това означава, че нямаме нищо!“, категорична от Зденка Тодорова.

Вторият въпрос, който за пореден път ще трябва да бъде повдигнат е за името на града, който остава Димитровград, а не както е желанието на местните българи – Цариброд.

„Въртим се в омагьосан кръг ще се върне или няма да се върне името на Цариброд. Има над 20 инициативи и петиции и още няма решение. Имаше опити при Бойко Борисов да ни убедят, че е върнато името на града. Нищо не е върнато. Сложена е една плоча на входа на Общинския съвет, където пише Цариброд и на сръбски Димитровград. Както каза кметът, който както си иска, така да го нарича. Дори в България навсякъде все още пише Димитровград, ако искате да отидете с влак, когато още пътуваха влакове…“, заяви активистът за правата на българите.

Друг нерешен проблем е свързан с окончанията на българските женски фамилии.

„Връщането на фамилните имена на българките с окончание на „ова“ трябва да бъде регулирано със закон, така, както със закон през 1960 г. ни бе отнето това право и бяхме задължени да носим фамилии на „ов“, заяви Зденка Тодорова.

Тя посочи, че ако някой желае да си промени фамилията на „ова“, този процес е придружен с много бумащина, бюрокрация и допълнителни такси и всякакви други видове спънки от сръбските власти.

Зденка Тодорова напомни и за злощастната съдба на паметната плоча в памет на избитите през Първата световна война в Босилеград цивилни българи от бандите на сръбския воевода Коста Пекянец. След като бе конфискувана от сръбските власти, сега тя стои прибрана /за да не бъде унищожена/ в Културно-информационния център на нашите сънародници от Босилеград.

Преди 3 години президентът Вучич обеща на Радев, че ще утрои финансирането за български медии.

„Но за кои медии? Вестничето „Братство“, което няма никаква тежест в Западните покрайнини, се финансира от Националния съвет на българското малцинство. Белград отпуска бюджет на този съвет, който е проправителствен орган. Това вестниче, което излиза в Ниш, не се чете от никого. Раздава се безплатно по будките в Цариброд и Босилеград“, отбеляза Тодорова.

По отношение на съществуващата телевизия в Цариброд. В момента тя е купена от неизвестен сръбски бизнесмен и в нея на практика няма предавания, които да популяризират Царибродско, каквито съществуваха едно време.

Зденка Тодорова призова да се финансират сайтове, които да популяризират положението на българското малцинство и неговата култура, образование и етнография в Сърбия.

Тя също така призова президента Радев да създаде един издателски фонд за българи, пишещи от Западните покрайнини, който да финансира издаването на книги, свързани с българската литература, история, култура, военно наследство, етнография.

Утре, 23 май, се окачва да бъде открит паметник на Светите братя Кирил и Методий в двора на гимназията, която носи тяхното име. В тази връзка Зденка Тодорова припомня съдбата на паметниците на Васил Левски и Христо Ботев, които не се намират в най-удачните места.

„Паметникът на Левски е в центъра на града, но зад общината встрани от ж.п. прелеза, а Ботев е сложен горе до училището, където никой не му обръща внимание. В центъра на Цариброд се намира театър и централен площад, носещи неговото име. На този площад имаше един невзрачен фонтан и там беше мястото за паметниците на Левски и Ботев, ако наистина искаме да се отнасяме отговорно към нашите революционери“, каза тя.

„Сега ще открием паметник на Свети Свети Кирил и Методий в двора на царибродската гимназия. Но ние колко изучаваме български език в нашите училища? По Конституция сме признати за национално малцинство и имаме право да се обучаваме на български език изцяло, както аз съм учила. А не както сега подменят и фалшифицират правата ни с по два часа седмично. Докато не върнем образованието на български език, за какви учебници ще говорим?“, пита Тодорова.

„Въпросът за положението на българското малцинство се поставя сякаш, за да се отбие номера, защото след това не се пита какво наистина се е направило, за да се подобри неговото положение. За това смятам, че отношенията между София и Белград са лицемерни и ние се въртим в един омагьосан кръг“, обобщи Тодорова. /БГНЕС