Много исках да видя оригинала на Паисиевата история, когато за първи път отидох в Заграфския манастир на Света гора през 2007 г. Но когото и от монасите да питах, всички казваха с притихнал глас: „Ооо, туй само по волята на отец Пахомий може да стане. С него трябва да се говори и ако той разпореди… Ама едва ли…“ Оказа се като в приказките. Свещената книга е заключена с три ключа, зад три железни врати и само един човек може да ги отвори – дългогодишният бибилиотекар на манастира Пахомий.
Той беше най-старият монах в „Зограф“ и бе преживял какво ли не през годините. Включително и тайната операция на комунистическата „Държавна сигурност“ по подмяната и изнасянето на „История славянобългарска“ от манастира. Предупредиха ме, че нямам голям шанс. Старецът бил изключително недоверчив, рядко отварял на непознати и комуникацията с него е почти невъзможна. Пък и никой не смееше да го безпокои в килията му.
Отидох на сутрешната молитва, която започва в 4 ч сутринта, за да го видя. Комуникацията се оказа трудна, вярно. Пахомий бе прегърбен почти на две, имаше перде на очите и не виждаше добре, също и не чуваше, а освен това фъфлеше и едва му се разбираше какво казва. Носех му книги за подарък от България и това беше повод да го заговоря и да измоля благоволението му. Серт беше в началото, но склони.
Заведе ме и отвори железните врати. Показа ми Паисиевата история, поговорихме малко и тъкмо щях да му благодаря и да си тръгна, когато той каза, че може да ми покаже и друго. Дърпайки една кука между лавиците с книги, отвори врата в библиотеката. Почувствах се като в „Името на розата“ от Умберто Еко. Тесният отвор водеше по каменни стълби накъде нагоре. Пахомий се щмугна и аз забързах след него, невярвайки на случващото се.
Горе, оказа се, имаше още една скрита библиотека. Отец Пахомий почти изчезна зад някакъв висок тезгях и виждах само костеливата му и съсухрена ръка, която вадеше от един долап стари ръкописи и ги слагаше пред очите ми. Един връз друг се трупаха стари манускрипти. Това беше истинска съкровищница, събирана и пазена векове наред от братството в манастира! Бог да прости отец Пахомий, почина година по-късно.
Сетих се за него днес, когато се срещнах с проф. Андрей Бояджиев, който ми разказа, че всички славянски ръкописи от Зографския манастир вече са дигитализирани. Един дълъг и труден процес, продължил повече от десетилетие вече е приключен за слава на българската памет.
Срещата с проф. Бояджиев във филологическата библиотека на Алма Матер е и повод да честитя празника днес на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на всички, които милеят за българската духовност.
