ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

Изданието пропагандира някакъв отделен от българския народ „помашки етнос“ и „помашки език“.

Издателите най-нагло са сложили на корицата(без негово знание и съгласие) Atanas Mladenov, ръководител на гайдарския състав „Войводите“, който е един истински българин и патриот! В едно свое интервю той заявява: „Българският фолклор, българският дух се пазят – ние го правим и ще продължаваме и в бъдеще!“

Ако българските изселници в Турция издаваха списание на български език, отстояваха и пропагандираха българското си национално самосъзнание, никой не би имал нещо против. В случая това списание служи за други цели.

Интересно е също, че се разпространява БЕЗПЛАТНО. Едва ли някой има съмнения, че зад това активно мероприятие може да стоят единствено и само турските разузнавателни служби. Същите са взели на служба някои етнически българи, ХОРА С АМПУТИРАНО НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ, СЪВРЕМЕННИ ЕНИЧАРИ, РАБОТЕЩИ СРЕЩУ СВОЯТА ДЪРЖАВА И НАРОД.

Същите, духовни наследници на Ахмед Ага Тъмръшлията и Ахмед Ага Барутанлията (българи-башибозуци, палачи на Перущица и Батак) неслучайно имат цяла статия в защита на така нар. „Тъмръшка република“, бандитско-мутренско образование на същия този Тъмръшлията.

В случая с Тъмръш, не става въпрос за отделяне на някакъв несъществуващ „помашки етнос“, а е отделяне на чисто рекетьорски, бандитски принцип на отделни селски първенци (мутри – казано по днешному), които не са искали да плащат данък никому, освен на себе си.

Че хората в Тъмръш и околностите са също такива етнически българи, както и всички останали, е обяснено в прекрасното изследване на Ангел Вълчев:

Накрая да обясним на разните разузнавателни служби и на българските майкопродавци-еничари, няколко азбучни истини, тъй като световната историческата наука е международно организирана. Съществуват мощни научни институти във всички европейски страни, и те единодушно са приели следното:

1. „Помак“ – ТОВА Е РЕЛИГИОЗНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИН С МЮСЮЛМАНСКА ВЯРА. Самата дума има две обяснения, като едното не изключва другото: помак-помъчен(насила приел исляма българин в годините на османското иго) и помак, в течение на времето видоизменено от помагач (българи, рекрутирани към османската армия, като ковачи, коняри и т.н.);

2. Самото наименование „помак, помаци“ възниква само и единствено на българска почва, започва да се разпространява в Османската империя МНОГО КЪСНО, чак в края на 19-ти и нач. на 20-ти век! Така са казвали първоначално само на българите мюсюлмани около гр. Тетевен. Това е само едно от многото наименования на българите с ислямска вяра на Балканите! Казвали са им още: ахряни, торбеши, потурнаци и др.

3. Религията не може да бъде ЕТНО-образуващ фактор. Ако на база религия ще правим етнос, защо не и българите католици в гр. Раковски да ги обявим за отделен етнос, последователите на „Кришна съзнание“ също, или „Свидетелите на Йехова“? И най-накрая, защо не обявим последователите на атеизма, който нямат никаква религия, за отделен етнос – атеисти?

4. НЕ СЪЩЕСТВУВА ОТДЕЛНА „ПОМАШКА ИСТОРИЯ“. Българите мюсюлмани никога не са представлявали едно цяло, затова нямат своя самостоятелна история. Никога, в нито един период от нашата история, не е имало каквито и да било връзки между помаците в Мизия, Родопите и Македония. Тяхното битие във всяка една от тези области е неделимо от историята на останалото българско население, а оттук и от националната ни история.

5. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ „ПОМАШКА КУЛТУРА“ И ЕЗИК“. Помаците в Северна България в песента и танца нямат нищо общо със ахряните от Родопите, с мърваците, с българите мюсюлмани в Албания, НО СА ЕДИННИ С ОКОЛНИТЕ БЪЛГАРИ ХРИСТИЯНИ в музикално и и диалектно отношение. И това което ги доближава с останалите българи мюсюлмани е естествено религията и битовата психология обособена от нея, но не и говора и музикалното чувство. Да, естествено че песните описват техния бит, но размерът им е в централно балкански и предбалкански. Има език (диалект), бит и култура на родопските българи, на тетевенските българи , които са неделима част от езика и културата на останалата част от българския народ! Да, може да има песни или носии, които се наричат „помашки“, както има шопски или добруджански. Но това е в рамките на българския етнос, фолклор и култура.

Стоян Райчевски: „Българите мохамедани в различните географски области говорят на местното българско наречие, еднакво с това на тамошните българи християни. Така, че в диалектологично отношение българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни диалектни групи. Наречието на родопските българи мохамедани следва да се отнесе към рупските говори, на ловчанските помаци – към ловчанския или тетевенския говор, на торбешите, мърваците или мияците – към западнобългарските или македонските говори. Говорът на българите мохамедани от различните български краища не може да бъде сведен до един диалект или до едно наречие, защото те говорят на различни български диалекти в зависимост от регионите, в които живеят или откъдето произхождат. А това опровергава и обезсмисля всички опити от най-ново време да се открие „общ помашки говор“ или да се създаде някакъв „помашки език“.

По същите причини българите мохамедани не могат да бъдат обединени в културологично отношение в единна етнокултурна или етнографска група, защото както езиково, така и според народната си култура те принадлежат към различни регионални групи, които съответстват на характеристиките на местното християнско население.“

––––––––––––––

Както четем в отзива на Николай Хайтов към „Народни песни от Средните Родопи“(1973),(сборник с 1025 песни, събрани от Атанас Райчев) – под заглавие „Принос за националната ни култура“, -песните, създадени в Родопа, са едно от сигурните доказателства за общия произход на родопчаните мохамедани и християни, защото:

„…в тях ние откриваме общите народностни, битови, езикови и исторически корени между родопските българи с мохамеданска вяра и останалите българи. Няма два вида песни в Родопите – за мохамедани и християни. Имало е, има и ще има само един вид народни песни – на родопските българи, възникнали от един език, от една природа, от едно сърце!“

Нямаме нищо против да има списания на българските изселници в Турция, разпространявани в България, СТИГА ТЕ ДА ОТСТОЯВАТ БЪЛГАРСКОТО СИ НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ!

Ние питаме: къде са българските училища на българските изселници в Турция? Къде са българските им културно-просветни клубове?? Колко пъти са заявили желанието си пред турската държава децата им да изучават своя майчин български език? Нещо не ги виждаме и не ги чуваме…

Ако голяма част от етническите българи в Турция са вече с АМПУТИРАНО НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ, не знаят думичка на български език(децата им също), не се интересуват от това да се заявяват като българи, то те СА СЕ САМОИЗКЛЮЧИЛИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! Кой им дава право да разпространяват антиконституционна сепаратистка пропаганда в България, в услуга на чуждо разузнаване?!

Важно е да се знае и дебело да се подчертае, че цялата „помакология“, заедно с обслужващите я български еничари, радетели за „помашка нация“ – са първоначално ОСМАНСКА, А ПОСЛЕ ТУРСКА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕЯ, с цел турско влияние на Балканите и по-специално в България. Тези опити за намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция, не са спирали от Освобождението до ден днешен. Доказателство е и въпросното списание!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: крайно време е # #МВР, #ДАНС и #Прокуратурата да се заемат с ширещата се необезпокоявано неоосманистка и антибългарска пропаганда, прикриваща се зад „свободата на словото“.