ВЕКЪТ НА ТИТАНИТЕ И СИЛАТА НА БЪЛГАРСКАТА СЪЛЗА
доц. д-р Петър Ненков
Преминал през пространството и времето, надживял всички превратности на съдбата и днес най-искрено ни очарова великолепният век на Ренесанса с неговите върхови постижения в науката и изкуството.
Прехласваме се пред загадъчната усмивка на Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Прекланяме се пред гения на Микеланджело Буонароти, превъплътен в безсмъртната Сикстинска капела и статуята на Давид .
Сваляме шапка и дълго немеем пред мекото очарование на Мадоната на Рафаел Санцио, стиховете на безсмъртния Данте Алигиери и Франческо Петрарка.
Векът на Ренесанса ще остане завинаги записан със златни букви в световна културна съкровищница, като невероятно съчетание на сила, дързост, хуманизъм и красота срещу закостенелите догми на църквата и прозрение, далеч надхвърлило мрачните години на Средновековието.
И докато на Изток се изправяла зловещата сянка на кървавия ятаган, в катедралата на Азиси, великият Джото със своите фрески трасирал пътя на живописта, без религиозни догми и църковни канони.
И докато на Изток падали крепости, горели, като факли черкви пред всепомитащата стихия на османското нашествие и живите завиждали на умрелите, на Апенинския “ботуш” строяли грандиозни катедрали, пищни дворци и се възраждал култа към античното изкуство и култура .
И докато на Изток върлували турският феодално-деспотичен гнет и духовна деградация, в Рим Галилео Галилей изрекъл пророческите думи: ”И все пак тя/Земята/ се върти!”
И докато във Венецианските зали, всред ослепителния блясък на овалните огледала, танцували менует, в Одрин и Стамбул, като навързани добичета, продавали на безценица чудно красиви български момичета за бейските хареми .
Държавата, която даде на света невероятната Боянска живопис, словото на Константин Преславски и Йоан Екзарх и бунта на богомилите, изпреварили със цели столетия Ренесанса, загива в руини и пожари под ботуша на султана .
Настъпва най-дългата нощ. Петвековната нощ на робството. Нощ, каквато човечеството рядко вижда в своята история ! Тя прекъсва светлия порив на българина към свобода и съвършенство .Тя заплашва самото съществуване на българския народ.
И въпреки трагедията си, народът ни не се отчая, не сведе покорно глава.Той загиваше и възкръсваше, като Жар птицата Феникс и никога не забрави святата идея за Свободата.
Съхранявайки самобитната си духовна култура, народът ни всъщност спаси и самия себе си от асимилация.
Нито кървавият ятаган нито коварните фанариоти успели да погубят буквите на Кирил и Методий, които извършили революция в съзнанието на българите и се превърнали в неотменна част от съдбата им.
Със своята саможертва, българите забавили и обезкървили османската вълна, засилила се към сърцето на Европа и дали шанс на Стария континент да роди онова великолепно столетие, наречено векът на Ренесанса, векът на титаните.
