През този период страната се управлява от коалицията Народен блок, в който влизат различни по състав и интереси политически партии. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг „Звено“ и Народното социално движение на проф. Александър Цанков.

Така на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него, под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанда¬нов. Царят подписва.

Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев – лидера на Политическия кръг „Звено“. Той има разнороден политически състав – освен представители на „Звено“ в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Отменена е Търновската конституция, разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации. Забранени са траурните шествия по случай годишнината от Ньойския до¬говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказки, в които се пропагандира Балканска федерация от връх Триглав (Словения) до Черно море и от Бяло море до Дунав със сто¬лица Белград и Интегрална Югославия под династията на Караджорджевич.

Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция.

Действията на превратаджиите не са посрещнати добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. Пенчо Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване (1943).