Контактите ми с банатските ни сънародници доведоха до твърде интересни факти . Като малцинство са твърде малко около 5 хиляди , но католическото ни малцинство за разлика от православното ,което е около 1000 и е в градовете по бреговете на река Дунав е твърде сплотено и е успяло да извоюва правото си на представителство в румънския парламент . Православното ни малцинство къде от безхаберие на църквата ни и къде от това на държавата от година , на година се топи , защото възрастните които знаят езика бавно и сигурно си отиват , а идващите след тях или няма учители или учителите не познават литературния български език . В градовете и селата по Дунав българите са много повече ,но именно безхаберието е главната причина те да намаляват с всяко преброяване .
Банатската католическа общност е главният двигател на българщината в тази страна . Лука Велчов и Любомир Николов са от там . Георги Наков – депутат в парламента също . Петронела Шехаби – журналист от Дудещи Вещи и редактор на вестника “ Наша Гласа “ също . Може да се каже , че сравнени трите ни общности от Банат – в Унгария , Румъния и Сърбия най- зле са тези от Сърбия . Самият факт , че са възприели латиницата като азбука , за да не могат сърбите да ги асимилират е показателен на какво са подложени нашите сънародници там . Сръбските официални власти се опитват с дребни уж незначителни изменения да претопят тези наши сънародници , но изглежда подкрепата на другите две части от Румъния и Унгария позволява за разлика от нашите сънародници в Покраището да устоят засега на тези стремежи . В материалът за Иваново Аугустин Калапиш ясно го е казал ,че една от причините да има училище , учител и учебници освен България , са и сънародниците от Румъния .
Малката численост , демографските процеси които не са подминали и тази общност ги кара ревниво да пазят традиции , бит и култура . Другото което начина по който са представени в румънското общество е пример и за България относно нашите малцинства . Депутатът ни е представител не на политическа партия , а на дружество касаещо тази общност . Кметът на Стар Бешенов нарушавайки това правило си е създал проблеми , заради които взаимоотношенията му не са в добра светлина с други представители на общността. Именно това , че всички организации на нашето малцинство в Румъния са във вид културни дружества е пример за нас , за нашата политическа класа , че щом при съседите ни е възможно , значи е възможно и у нас . Не съм чул или поне не ми е известно представителите на нашето малцинство да се оплакват от този начин на представителство . Това , че не са политическа организация позволява да взаимодействуват с всички политически партии в страната и се създава ефективна възможност да се прокарват идеи и платформи , които изповядват .
Обръщам внимание на това , защото и ние имаме проблеми с малцинствата . В Румъния българското малцинство е уважавано и стъпка по стъпка прокарва това което иска . Неговите представители нямат никакви проблеми или поне такива , че да се пречи на тяхното културно и национално развитие . Проблемите тук идват по- скоро от майката Родина и от самите наши сънародници , защото понякога липсата на заинтересованост или проблеми във взаимоотношенията държава – граждани стоят в основата на казуси , които с години се влачат и чакат своето разрешение . Това не е предмет на тази публикация , а ще бъде разказано отделно , защото е истинска сага .
