IVÁNOVO selu u BANÁTA (SERBIJA)
ИВАНОВО – село в Сръбски БАНАТ
Ivánovo ij sélu kujét ij usnuvan 1868 gudina pu cárskot rešénj i udubrén da se
Село Иваново е основано през 1868 г. с царски акт разрешаващ
kulunizirat kulu 200 balgarsći- palćensći familj kulu (500 stanuvnic). Prekázva
колонизиране от около 200 български-палкенски семейства (около 500 жители). По предание
se či ij séltu dubável ime pu parvija dusélnija stanuvnik Balgarin-Palćenin,IVÁN
селото е получило името по първия заселник, българина-палкенин Иван Гуран
Gurán. Za vreme durkat sa se gradil dolmite, kujet ubidvat séltu i upázvat ud
По времето, когато се строят дигите, заобикалящи и пазещи селото от наводнение
izlivanjét gá se visoć dunavsćite udi.Guspudár Iván ij imál dugjén-kafane( dnés u
от високите дунавски води, г-н Иван държи дюкян-кафене (днес на ул. Иве Лоле )
ulcata Lole Ribára br 31) i tuka se dváždel rabadžijete, kujet se gradil dolmite
Лоле Рибара №31) и при него идват строителите на дигите
da kupuvat koj kako i da ispijat pu nešt da bi dubável bolja snaga za rabota. Pu
за покупки и да пийнат по нещо, за да имат повече енергия за работа. По
tuj mestu VAZ IVÁNA séltu ij dubável ime. Du dnés ij upázin groba u grobištata
това заведение „ПРИ ИВАН“ селото получава името си. До днес се пази гробът му в гробището на
u Ivánovo i ugudna-j ploča na kujat ispisan imetu na parvija stanuvnik.Náša
Иваново и е поставена плоча, на която е написано името на първия жител.Нашият
prijatelj dr Motoki Nomáči ij sas nosce pumognal da se ubelež groba.Biskupa
приятел д-р Мотоки Номачи с пари подпомогна оформлението на гроба. Епископ
Bonáz Šándor i mlogu pumágal katuličánete,pa tej ij pumognal da se izgradi
Боназ Шандор много се грижи за католиците, тъй помага и да се изгради
čarkva u Ivánovo. Da bi se mlogu zafálel na biskupa,stanuvnicte se zamoli vlasta
черквата в Иваново. За да се отблагодарят на епископа, жителите измолват от властта
da na séltu dedat imetu na Bonáz Šándor. Ugarskata vlás ij tej umenala imet na
да дадат на селото името на Боназ Шандор. Така през 1888 г. унгарската власт сменя името на
séltu: Šándoregjház( Šándorovata čarkva), da bi 1920 gudina punov varna
l селото: Шандорегихаз (Шандорова черква), докато през 1920 г, отново е върнато
starotu ime IVÁNOVO. Seltu se namerva na 2o km ud gráda Pánčevo pukraj
старото име ИВАНОВО. Селото се намира на 20 км. от гр. Панчево, край
Dunava,dit ij vazmožnu da se luvi riba i za turizam.Na ráždenj i téčata Nádela
, Дунава, където може да се практикуват риболов и туризъм. На изток е реката
kujat se uliva u Dunava. Meždu Nádela i Dunava ij áda-gura, a tuka ij zimovnik
Надела, която се влива в Дунав. Между Надела и Дунава е природният резерват „Ивановачка ада“ и някогашния зимовник,
dit se nekupać zimuval šlépve pu 40 darábe i lagji. Dnés tuj mest ij ráj za unez
в който са зимували по 40 шлепа и лодки. Днес това място е рай за онези
kujet uživet u prirodata na udata imat splávve(kaštičeta na udata). Na drugata
които се наслаждават на природата на салове (плаващи къщи). На другата
starna ud Dunava ij séltu Ritopek, a na 5 km kumšijsku sélu Omolica.Pukraj
страна на Дунав е село Ритопек, а на 5 км. е съседното село Омолица. Край
Dunava ima pláža-mestu za kapanj i kaštičeta za kámperete.Pu sétnut pupisvanj
Дунава има плаж-място за къпане и бунгала за къмпингуващи. При последното пребряване
2012.gud. u Ivánovo se žuvel 1053 stanuvnic ud kujet se 254 Balgare Palćene.
през 2012 г. Иваново има 1053 жители, от които 254 българи палкене.
1883 gud. ij dusélnu kulu 800 Madžere ud Bukovina, pa i dnés náj-više ima
През 1883 г. се заселват около 800 маджари от Буковина и днес най-много
Magjere.Zájdnu sas Magjerete, Sarbit i drugjete nácij složnu se žuvej u tuj naj-
са маджарите. Заедно с маджари, сърби и други националности заедно живеем в това най-
manem sél u obšnata Pánčevo. Sate ulc i ustanovete se ubelezan na tri jazic
малко село на община Панчево. Всички улици и институции са означени на три езика:
srabsć,balgarsć- palćensć i madžersć. Nekupać du 1965 gudina séltu imálu i
сръбски, български-палкенски и маджарски. Някога, до 1965 г, в селото имаше
fabrika dit se právli kopć ud školjći, kujet se vádli ud Dunava. Kat se zatorli
фабрика за производство на копчета от мидени черупки, вадени от Дунав. След затварянето
fabrikata 125 rabagjije se ustánal bez rabota pa ij u tuj vreme du 1970 udsélnu
на фабриката 125 работници остават без работа и до 1970 г. се изселват
kulu 700 stanuvnic u Nemsku, Švédsku, Austrija,pa ćéć i u Austrálija i Ámerika.
около 700 жители в Германия, Швеция, Австрия, дори чак и в Австралия и Америка
Sate ulci u sélu se asfaltiran i zdáv dubre ij puvazan sas autobuse,kujet u séltu
Всички улици в селото са асфалтирани и много добре е свързано с автобуси, които
dvádet i utadet máj sek dvá saháte. Pukraj katuličanskata čarkva u Ivánovo se
пристигат и заминават почти на всеки два часа. Край католическата черква в Иваново се
gradi i čarkva za právoslávnite vernic. U Osnuvnata škula ima gradinče, klasa
строи и черква за православните християни. В основното училище има детска градина, предучилищна
napreć škula i ud parva du osma klása. Dicáta učat pu programa na Republika
група и от първи до осми клас. Децата учат по програма на Република
Serbija i balgarsć jazić, madžersć, englésć i nemsći. Kulturnata kašta ij centara
Сърбия и български език, маджарски, английски и немски. Домът на културата е център
na mlogjije dogćgjáje, kaćét se Meždunćrodin denj na májćina jazić -sek gudina
на много мероприятия, каквито са международния ден на майчиния език-ежегодно
na 21 február program ud 1o du 15 jazic. Manifestacija “Foto-safari „-pu 300
на 21 февруари с програма от 10 до 15 езика, проявата „Фотосафари“- по 300
štampáre, Dene na škulata, Meždunćrodna manifestacija „Zlatna dirka“ parva
фотографи, денят на училището, международна проява „Златна дирка“ първа
harmuninaka na Vojvodina, Slikarska kolonija, „Ivanovo u fokusu“ Republička
хармоника на Войводина, живописен събор „Иваново на фокус“, Републиканска
manifestacija na svetic, „Ribarći deni “, Dene na séltu –Velika gospa i Dene na
изложба на икони, ден на рибаря, празник на селото-Голяма Богородица и празник на
čarkvata „Sveti Vendelin“. Pukraj tuj ima i drugje programe. Bibiotéćte na
черквата „Свети Венделин“. Освен това има и други програми. Библиотеките на
škulata i na kultunata kašta imat pu više ud pu 7000 knigj na srabsć magjersć i
училището и на Дома на културата имат повече от 7000 книги на сръбски, маджарски и
balgarsć i balgarsć palćensć jazić. Séltu ima nova Cerilnica, Mesna zájednica, и
български и български-палкенски език. Селото има нова лечебница, читалище и
pošta dva dugjéne pijác dvapate nedelnu . U Kulturnta kašta rabutat Dužstvut
поща, два пазара два пъти седмично. В Дома на културата работи Дружеството
na banátsćite Balgare „Ivánovo-Banat“( predsedatelja ij Augustin Kalapiš) kujet
на банатските българи „Иваново-Банат“ (председател Аугустин Калапиш), което
ima za célj da upáz jazika,folklore i običajete i verata. Pukraj palćensćite igri
има за цел да опази езика, фолклора и обичаите и вярата. Освен палкенските танци,
folkolre ima na repertoare i igri ud Balgarija i ud Serbija i nastape na mlogjije
фолклорния репертоар има и танци от България и от Сърбия и се представя на много
festivále. Preku družstvut u vraska sas Minastárstvot na obrazovanje i náuka na
фестивали. Чрез дружеството и във връзка с Министерството на образованието и науката на
Republika uči se balgarsá jazić sas elemente na nácionalna kultura u Osnuvnite
Републиката се изучава български език с елементи на националната култура в
škul u Omiljica i u dve škul u Pánčevo „Sveti Sáva“ i „Miká Ántić“ – dáskala ij ud
основните училища и като любим избор в две училища в Панчево: „Свети Сава“ и „Мика Антич“ – учителят е от
Sofija, Ognján Cvetkov, kojt više gudini rápt u náštu družstvu.Imam dubra
София, Огнян Цветков, който много години работи в нашето дружество. Поддържаме добра
vraska i sas poslánstvot na Republika Balgárija u Beligrad, sas gráda
връзка с посолството на република България в Белград, с град
Pánčevo,Pokrajinata Vojvodina i sas drugjije.Tréća gudina kaćét na
Панчево, с провинцията Войводина и други. Трета година откакто
Regionalnata radio televizija Pánčevo imam emisija-predavanji na balgarsć i
регионалното радио-телевизия Панчево има емисия-предаване на български и
balgarsć palćensći jazić- Ávtorete se Ognján Cvetkov i Áugustin Kálápiš.
Български-палкенски език. Автори са Огнян Цветков и Аугустин Калапиш.
Magjerskot društvu ij skor dubável ud Magjerkata daržava kašta i tam
Маджарското дружество скоро получи от Маджарската държава дом и там
urganizirat programa, a nastapet u Ivánovo i drugjije mestá.Da bi upázli i učil
организират програма, а се представят и на други места извън Иваново. За да се опази и изучава
jazika guspudár prof.Ognjan Cvetkov i Áugustin Kálápiš napisal se kniga Bukvár i
езика, г-н учителят Огнян Цветков и Аугустин Калапиш написаха Буквар и
Čitánka na balgarsć i balgarsć palćensć jazić. Knigata ij pičetna u Sofija 2011gud.
Читанка на български и български палкенски език. Книгата бе отпечатана в София през 2001 г.
u 1000 darábe i máj sate se pudelén, bez nosce, na sate u Sarbija i u drugje
в тираж 1000 броя и може би всичките са раздадени безплатно на всички в Сърбия и в други
daržáv na balgarete palćenete.Sate kujet učat balkarsć i palćensć jazić u sek
държави българи палкене. Всички, които учат български и палкенски език за всеки
ciklus dubávet tez knig i štámpam nji ázbukata i test da pruvervat kolku se
курс получават тези книги и им отпечатваме азбуката и тест за проверка колко са
naučil jazika.
научили езика.
Áugustin Kálápiš ij ávtor na knigata „145 gudini ud nasélvanjetu na banátsćite
Аугустин Калапиш е автор на книгата „145 години от заселването на банатските
Balgare Palćene u Ivanovo“ pičetna u Timišvar, a finasiranjét ud starna na
българи палкене в Иваново“, отпечатана в Тимишоара и финансирана от
balgarskot družstu ud Rumunija. Kálápiš ij ávtor i na Monografija „140 gudina
българското дружество в Румъния. Калапиш е автор и на монографията „140 години
na Osnuvnata škula u Ivanovo“ kujat i pičetna i na balgarsć i magjesć jazić.
на Основното училище в Иваново“, отпечатана на български и маджарски език.
1.Текстът на Аугустин Калапиш е със заемки от сръбския език и е възможно да има неточности в превода, защото преводачът не владее сръбски език, а е ползвал помощта на речници, географски справки и Гугъл преводач.
2.При привеждането към основната книжовна норма на българския език, е направено всичко възможно да се спазят най-близко стилът: словоредът, изразните средства и оригиналния правопис на автора Аугустин Калапиш, и така до читателя да достигне полъх от банатската българска душевност на автора.
3.Епископ Боназ Шандор е същият Чанадски епископ Александер Боназ, който благославя в черквата на Стар Бешенов служението на майчиния банатски български език и през 1862 г. изпраща в духовния център на банатските българи с. Винга, днес в Румъния, талантливия езиковед Йозеф Рил, със задача да създаде банатска българска книжовна норма. Тя става реалност през 1865 г. с утвърждаването от властите на първия учебник за нея – „Bâlgárskutu právopisanji“.
4.Букварът на Огнян Цветков и Аугустин Калапиш, изд. 2001 г, е с много сериозни отклонения от книжовната норма на банатския български език, главно във фонетиката, която значително се разминава с езика на банатските българи в Румънски Банат. Налице е абсолютно отхвърля-не, вероятно под сръбско влияние и давление, както е в македонската книжовна норма, на звука „Ъ“, много характерен и много широко застъпен в българския език и още повече в банатския му български вариант. По тази причина учебникът е намерил само местно приложение.
19.05.2021 г. Александър Антонов Лавров
Augustin Kalapiš
