Мишо Хаджийски. За широката публика това име едва ли говори нещо. Писател, публицист, общественик, таврийски българин. Това са асоциациите, които, надяваме се, след прочитането на днешната ни статия, ще добавите към тази личност оставила следа в българската литература.

Село Инзово се състои почти изцяло от таврийски българи. Разположено е в далечното Запорожие в Украйна. Там на 27 ноември 1916 г. се ражда Михаил Панталеев Хаджийски, или, както ще бъде запоменен – Мишо Хаджийски. Остава рано сирак, баща му загива като войник, а майка му – по време на Големия глад. За отглеждането на малкото дете се грижи неговият дядо. Той успява да му помогне да завърши местната прогимназия, а след това и да запише в Педагогическия техникум в близкото село Преслав, където обучението било изцяло на български език.

Любовта на Мишо Хаджийски към книгите го отвежда в Киев, където записва като студент по литература. От това време датират и първите му издадени произведения. Активно сътрудничи и на българските вестници в Украйна.  Малко след завършването му избухва Втората световна война. През 1941 г. получава и призовка да се бие за съветската армия. Попада в плен,но успява да избяга и да стигне родното си село. На следващата година, 1942 г., успява да изпълни своята мечта и да пристигне в така бленуваното отечество. В България негова основна мисия ще се превърне да запознае сънародниците си с положението на българите в Украйна, особено с това на таврийските българи.

Цялото творчество на Мишо Хаджийски се занимава с темата на таврийските българи. Сред ранните му произведения откриваме и една пиеса, „Бановите дворища“, която той написва за Българския театър в Одеса и, с която ще обикаля българските селища по Бесарабието. Вече живеейки в България, през 1943 г. той публикува и първата си книга в своята родина – „Пуста чужда чужбина“, която е посветена на неговия приятел Ангел Каралийчев. Издава и най-известният труд, посветен на таврийските българи – „Българи в Таврия“.

Един забележителен факт от неговата просветителска дейност. Успява да уреди през 1944 г.  близо 1 500 таврийски българи да пристигнат в България и да се заселят предимно в Добруджа. Факт, който бързо бива помрачен. На следващата година СССР изпраща заповед те да бъдат върнати и да бъдат преселени в Средна Азия. Самият Хаджийски успява да  остане на територията на България и заживява в Белоградчик, откъдето е съпругата му.

Четейки биографията на Мишо Хаджийски ще останете с впечатлението, че всичките негови родолюбиви прояви са се случили в течение на десетки години. Хаджийски живее кратко, но стойностно. Малко след преврата на 9 септември той е подложен на репресия от новата власт. Скоро е и арестуван и два месеца изтезаван в Дирекцията на полицията. Излиза на свобода, но едва две седмици след това, отново е направен опит да бъде арестуван. Най-яркият представител на таврийските българи не се предава на народната власт и избира да се самоубие. На 7 декември 1944 г. в Белоградчик България губи един млад общественик, защитник на таврийските българи, писател и публицист.