Както вече разбрахте тази неделя посетих събитие за мен и още повече събитие за моите банатски събратя и приятели . С тази първа публикация ще започнем с главната фигура в това – тази на Антон Лебанов . Това което е направил този човек може само да се сравни с това което е направил германецът Щиндлер за евреите . Неговата намеса в съдбата на 1150 етнически българи от Поморавието и Македония се е оказала решаваща за тяхното освобождаване от плен .
Направеното от Антон Лебанов е подвиг , защото с това този българин е показал своята етническа принадлежност и по достойнство я защитил . Имат право нашите банатски братя да празнуват , защото за това трябва да се говори , пише и шуми . Такива неща спояват единството на българския етнос . Такива неща показват , че където и да сме ние сме българи.
Откровенно моето приятелство с тази част на българите ме накара да се замисля за много неща . В някои публикации за тях написах , че те ми показаха какво е патриотизъм . Те ми показаха не само това . Банатската българска общност ми показа какво означава България над всичко . Когато Антон Лебанов е освобождавал пленниците за него е нямало значение от къде са . За него единствено е имало значение , че са българи . В днешно време когато сме разделени на какво ли не това не е ли пример , който трябва да следваме .Обединение на базата на това , че сме българи .
Това което е направил Антон Лебанов няма измерение във времето . То е пример за национална дълг и чест . Това е пример какво е ,когато в сърцето ти тупти патриотизма . Може би някой ще ме упрекнат , че прекалено много внимание обръщам на банатската католическа общност , но веднага бих му опонирал , че Антон Лебанов , когато е спасявал нашите българи – пленници въобще не е гледал това . Напротив мнозинството са били православни и с това ще пожелая опонентите да замълчат .
Подвигът на Антон Лебанов е пример , че вече е крайно време да спрем да се делим на конфесии , а да започнем да акцентираме върху идентичността на уж по- различните от нас . Трябва да е ясно на всички , че ако не беше любопитсвото ми и желанието ми да науча повече и повече за българските общности сега нямаше да знам това и нямаше да пиша за това
С тази публикация изразявам лично мнение , защото за това никога не сме учили и ако не беше моето влизане между тях никога нямаше да научим . Банатската българска общност пазят спомена за Антон Лебанов и го предават чрез поколенията , но аз като един от малкото , които проявиха желание да разбера повече за тях реших да споделя с тази публикация за този наистина подвиг на българския Шиндлер.
Мога само да благодаря на моите банатски приятели за радушното посрещане и за радостта с която споделяха с мен . Срещите на живо бяха по- вълнуващи разбира се отколкото в нета . Само фактът , че от много дълго време не бях изпитвал какво е да не заспиш от вълнение е показателен колко и какво е било в душата ми , когато чух , видях и се срещнах с тези , за които писах задочно , а сега видях на живо .
