ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
На 15 май 1867 година четата на Филип Тотю преминава Дунава
доц. д-р Петър Ненков
Филип Тотю приема четническата тактика, разработена от Георги Раковски. През 1867 е определен, според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски, за второстепенен войвода.
В съответствие с плана, на 15 май 1867 година, Филип Тотю начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава река Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната.
След еднодневно забавяне около град Свищов, четата се укрива от пратена по дирите ѝ потеря в гората Пустията, край село Върбовка. Тя е забелязана и издадена на властите от ловджии, след това е обкръжена от стотици башибозуци и редовна турска войска, дошла от Търново, Севлиево и Свищов . На 20 май четата завързва тежък бой с турците.
По-късно Захарий Стоянов пише: …“Захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани“.
В разгара на боя, войводата Филип Тотю се хвърля, като лъв срещу башибозуците с нож в устата и с пищови в двете ръце и лично убива бимбашията Кара Бекир и черкезина Осман ага. Това стъписва турците, които ужасени, се отдръпват от него.
Техният брой обаче е подавляващ и това решава изходът на боя. Под прикритието на нощта, с помощта на българи от околните села, между които и Бачо Киро Петров, оцелелите четници начело с войводата Филип Тотю се добират до връх Юмрукчал/ Ботев връх/ в Стара планина, присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят по билото на Балкана в Сърбия.
С тези си действия четата на Филип Тотю привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на поробените българи.
Литографията „Боят на Филип Тотювата чета с турците в местността Пустията край село Върбовка на 20 май 1867 година“ – художник Хентих Денбицки
