https://www.chr.bg/
Често казваме, че за унищожението на света е необходим само един човек. Героят, за когото ще говорим в следващите редове е причината за старта на Първата Световна война, както и за последвалата Втора Световна война, той е причината за Студената война, Корейската и Виетнамската война, може да се смята за отговорен при намесата на САЩ в Близкия изток и дори за 11 септември и създаването на организации като Ислямска държава, Хизбула, талибаните и още много други. И най-важното е, че най-вероятно дори не го познавате или сте чували много бегло за него. За да разберем цялата история, трябва да се върнем много назад в началото на XX век и да проследим живота на Гаврило Принцип – човекът, който стартирал промяната на света като домино ефект и до днес продължаваме да берем плодовете на неговия труд.
А за какво се е борил той? Историята ще ни покаже, че когато една страна започне да влияе много агресивно в политиката на друга, крайният резултат никога не завършва добре и никога не успява. Гаврило е един от 7-те члена на организацията „Млада Босна“ – формирование, което се бори за независимост от Австро-Унгария. След като Франц Фердинанд идва на посещение на 28 юни 1914 г. в Сараево, именно Гаврило и неговите приятели имат план да хвърлят експлозиви в колата му, но по стечение на обстоятелствата и фактът, че шофьорът успешно избягва взривът, Гаврило е човекът, който ще открие огън по тези по-специални личности и с това ще промени света завинаги.
Още по-интересното е, че Франц Фердинанд дори не е наследил трона, но съобщението е повече от ясно. Опитайте се да си представите как щеше да изглежда този свят без всички конфликти и издигането на толкова много диктатори от редица страни във времето, продиктувани от фанатизма на един човек. До 90-те години на миналия век, Гаврило не е толкова важна личност, впрочем той остава в тайна, прикрива се много дълбоко и не се говори особено за него. Междувременно ще открием, че вече има по-ясно потекло – смята се за сърбин, макар и той самият някога да се е определял като босненски сърбин или югославянин. И докато за едни е герой, босненските мюсюлмани го смятат за виновник. След неговото изпълнение страната започнала не просто да запада, а да превърти лентата до секцията с трагедии.
Все пак той е виновникът Босна да спре да съществува на територията на Югославия и да не се признават босненските мюсюлмани до 1968 г. Босненци не само са готови да му придадат сръбска националност, но и открито го смятат за терорист, отколкото идеалист. Според архивите, докато Гаврило имал голямо желание да се занимава с революция и освобождение, много други жители не са чак толкова позитивно настроени към неговата идея – все пак Австро-Унгария не е била чак толкова сериозен мъчител и често обръщала внимание на страната, на която влияела, като дори променяла закони в полза на самите жители там. Любопитен факт е, че всеки учебник по история ще го представи в различна светлина. На Балканите се крие и една много интересна тенденция – архивът се разделя на толкова индивидуални части, че изгубването на нишката истина е вече факт. След като Югославия се разпада, записките са променени за пореден път и ни показва едно малко по-различно лице, което сякаш не сме познавали. Ето и разликите:
Босненци и хървати смятат, че Гаврило е бил политически убиец, който е подкрепян от Белград, като не можем да пропуснем този факт, след като така или иначе историята ни показва и малко по-интересни движения около Македония и засилването на една пропаганда на омраза, която не може да се изтрие и до днес. За Босненските сърби, убийството е просто предтекст за Австро-Унгария и Германия да нападнат Сърбия. Тук обаче има една доза истина, която няма нищо общо с конспирациите. Според някои историци и автори, причината Франц Фердинанд да пристигне в Босна е да намали напрежението във всички балкански страни. Впрочем малко след Балканската война, Австро-Унгария се превръща в един от основните опоненти на Сърбия, поради простата причина, че демонстрирането на военна мощ може да застраши Босна, която продължава да е под опеката на империята. Нещо повече, за да се заличи сръбското влияние там, Австро-Унгария затваря сръбските училища, премахва всички останали символи на някогашната дружба и като цяло се стреми да заземи територията.
Гаврило е мъжът в дясно.
Впрочем дори се говори за военни действия, макар и малко по-рано в Сръбско-българската война, точно тази страна да бъде причината за прекратяването на военните действия. Малко след Балканската война, когато Австро-Унгария обмисля една по-свирепа инвазия, именно Франц Фердинанд е човекът, който спира желанието за влизане на територията на Сърбия. Проблемът обаче е, че никой не знае това и докато принцът наистина е спасил животи, не осъзнава, че неговият собствен ще бъде причината за още много милиони жертви и практически всяка една война, която познаваме днес – ефектът на доминото е подчертан повече от ясно. Нека започнем малко по-назад. Гаврило Принцип е роден в Обляй, като синоним на тази местност е Вълкойеб – преводът оставяме на вас. Бедният му живот позволява все пак някакво образование, но след като се научава да чете, младежът бързо усвоява далеч по-сложната литература.
Познанията му показват, че скоро ще тръгне към градовете и заедно с баща си извървява около 200 километра, за да стигне до Сараево. Само една година по-късно Босна ще бъде анексирана от Австро-Унгария. И точно това създава доста проблеми и главоболия, Сърбия е успяла да смени своя владетел с помощта на някои по-крайни мерки и сега погледът е към Русия, но тя все още се възстановява и няма никакво намерение да обръща внимание на Босна, докато Австро-Унгария има помощта на Германия да прави каквото желае, останалите на сцената – Франция и Англия изобщо не се интересуват от една малка територия на Балканите.
Междувременно не трябва да забравяме, че Сърбия мечтае не просто да се възроди в една огромна империя, но и да вземе територии, за които няма чак толкова заслуги. Това не пречи на анархистите в Босна да се активират и след като Гаврило се намира в центъра на бурята, скоро поема от същата история и след като има развит интелект и познания, не просто поглъща книга след книга, той вече е сигурен, че знае какво да направи и как да се бори за свободата на своята страна – Босна да стане сръбска. Не липсват и моменти, в които се правят опити за атентати, но историята ни показва, че има някакъв проблем със сръбските герои – мерникът им е твърде неточен.
Създателите на Черните ръце – радикална организация в Сърбия, помагат за сътворянето на Млада Босна, макар и все още да има противоречия по тази тема, защото никой не може да потвърди със сигурност колко точно е тяхното влияние. По-важното е, че едната страна говори за свещен съюз със Сърбия. След като избухва Балканската война, Принцип върви още 280 километра, за да бъде сръбски доброволец. Легендата разказва, че паднал на колене и целунал земята, когато най-накрая влязъл в толкова обичаната страна и вече бил готов да пролее кръвта си, но нещата леко се променили. За да разберем каква точно е подигравката, просто трябва да споделим следното – в Белград нямало офицер, който да не се опитвал да привлече доброволец. Появата на малкия и дрипав Принцип не събудила нищо друго освен смях и отпращане, защото не бил годен за военна служба. Би било разумно един човек да забележи тази подигравка, но след като героят е поел толкова грешната литература, никога няма да бъде особено разумен. Легендата разказва, че след като най-накрая е в Белград, предпочита да остане и да започне да се бори за плана на Сърбия.
Оръжието е запазено в музей във Виена
Негови приятели му правят компания и се твърди, че Принцип живял изключително бедно и спял по входове и улици. Най-накрая се озовават в пропагандните заведения, започват да се чувстват като много значими и получават вниманието на различни групи, които в последствие ще се възползват от младите и глупави души – няма нищо по-добро за промиване от един наистина глупав човек. Не е ясно дали бъдещият атентатор е потърсен от Черните ръце или просто сам се е радикализирал, както обикновено се случва, но фактите са ясни, натровената душа на бедния младеж започва най-накрая да получава вниманието, което заслужава. След като става ясно, че Франц Фердинанд ще идва, ситуацията става още по-интересна. Сърбия плюе тази визита, Босна се радва до някаква степен и никой не може да разбере какво наистина се случва.
Младежът от долината на любовта, поне за вълците, решава, че е време да извърши политическо убийство. Според някои други информатори, той дори не е бил включен в плановете, а задачата е била дадена на член на Черните ръце по поръчка на сръбското разузнаване. Защо Сърбия иска да елиминира Франц Фердинанд? Една от многото теории е, че плановете на Австро-Унгария са били най-накрая да начертае правата на всяка една страна и най-важното – да изравни отношението си между всички, като по този начин мечтата на Белград за Югославия ще остане много назад в историята. Ако това е вярно, Черни ръце е трябвало да открият някой за още по-черната работа, следователно имали кандидати, но и това е само хипотеза – Гаврило бил единственият човек, който можели да прежалят, а той много се гордеел с факта, че най-накрая ще може да лее кръв. След като ги учат да стрелят, момчетата получават около 6 бомби, хапчета цианид и пистолети.
Трябва да приемем, че самият атентат е толкова смешен и жалък, че е безумно да се нарече изобщо успешен, но фактите са си факти. Когато бомбата е хвърлена от приятел на Гаврило, шофьорът на Фердинанд ускорява и експлозията остава зад тях. Пред изумените погледи на Фердинанд, въпросният младеж взима цианид, за да се самоубие. Проблемът обаче е, че хапчето и изветряло и само гори гърлото на първия млад терорист. Отчаян, извършителят скача и от моста, но водата е толкова плитка, че успява само да се рани. Фердинанд решава, че момчето е лудо и има нужда от помощ и по-късно иска да се върне, за да провери дали наистина е наред. Именно там в засада Гаврило ще стреля по Франц Фердинанд и с това ще започне началото на края. След изстрелите, човекът получава бърза дерадикализация – хора от всички улици се спускат да го бият, не успява да се самоубие, не успява и да се застреля, все пак не е искал да бъде премазан, но най-накрая е спасен от полицай, който го арестува.
В съда признава, че е искал да убие принца, защото мечтаел най-накрая да види Балканите обединени, но и това не се случило, поне не на този етап – Югославия щяла да изчака още много време. След като никой не знае коя точно година е роден – 13 юни или 25 юли, положението става малко по-добро. Австро-Унгария по закон не може да екзекутира никой под 20-годишна възраст, следователно ако Гаврило можел да бъде по-млад, той щял да се размине с въжето, но ако бил по-възрастен, удоволствието щяло да остане за публиката. Най-накрая е изпратен в затвор в Чехия, където умира от туберкулоза, но и получава изключително лошо отношение. Тормозът е бил всекидневен, гладувал е и никой не се интересувал какво точно ще се случи с него. В деня на смъртта си, той е тежал около 40 килограма.
За да не се превърне в мъченик, някои войници хвърлят тялото в немаркиран гроб, но по-късно един чешки войник си спомня къде се намира и след това е изпратен обратно в Сараево, където е погребан в църквата на героите. Все още е трудно да разберем какви точно са били мотивите, но малко след Първата Световна война наистина се ражда Югославия, та може да се смята, че до някаква степен е бил успешен, но поне до някаква степен. Днес делото на Гаврило е отбелязвано и чествано в Сърбия, докато всички останали страни някак си не виждат нищо по-различно от един терорист, проблемът обаче е, че така или иначе, щетите за бъдещето вече са очевидни и глупостта на един човек преди близо век, продължава да влияе на днешния свят, но кой би подозирал, че ще се стигне до тук.
