Разколът на БПЦ в САЩ и Канада
Голготата на „… едничката наша „Свободна българска епархия“ в Америка
Евгений Еков, главен експерт в ДА „Архиви”
На 10 май 2021 г. се навършиха 68 години от Възстановяването на Българската патриаршия. Годишнината от това събитие, случило се на същата дата през 1953 г., когато Третият църковно-народен събор избира Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх, беше отбелязана с молебен в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. По повод на бележитото събитие, патриарх Неофит посочи в свое приветствие, че възстановяването на патриаршеския институт е едно паметно събитие с изключителна историческа важност в многовековната църковна история на българската държава. Нито дума обаче върховният ни архиерей не изрече за тежките разломи в историята на патриаршията, които вече десетилетия хвърлят сенки върху нейния лик.
Един от тези старателно прикривани разломи е разколът в Българската православна църква в Америка. За предотвратяването му, а впоследствие за преодоляването му са полагани немалко усилия и в САЩ и Канада, и в България. За това свидетелства и писмото от 8 октомври 1990 г. на председателя на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (СМКПДБ) доц. Димитър Гоцев и на заместника му Стоян Бояджиев до Св. Синод на Българската патриаршия. То е поредният, забравен към днешна дата, опит за преодоляване на кризата. „При неотдавнашното ни посещение в САЩ и Канада, пишат в писмото си двамата ръководители на СМКПДБ, на конгреса на Македонските патриотични организации /септември 1990 година, град Индианаполис/ можахме да установим едно ненормално явление в живота на многобройната българска етническа група /над 150 000 души/ и по-специално – в духовния живот на същата.”
„Касае се за фактическото създадено разцепление между миряните в религиозно отношение, разкриват същността на проблема Д. Гоцев и Ст. Бояджиев. Религиозното обслужване, обясняват те, на нашите сънародници е поверено на две противостоящи си църковни учреждения, а от създалото се противоборство се възползва едно трето учреждение, именно създадената от Скопие и Белград „Македонска православна църква”. Считаме, заявяват своята позиция авторите на писмото, че това състояние на нещата, плод на обстановка създадена от отхвърления от българския народ тоталитарен режим, е ненормално, поради което си позволяваме да обърнем просветеното внимание върху констатираното от нас на самото място”, категорични са двамата.
„Първите български църковни общини в Северна Америка, отбелязват по-нататък в своето изложение лидерите на Съюза на македонските дружества в България, се създават в началото на този (20 – б.а.) век от българи от Македония, които избягаха от поробената им родина след Илинденското въстание – 1903 година и след Балканската, Първата и Втора световни войни. Македонските българи, подчертават те, се отличават с голяма религиозност и всякога са били привързани към своята Българска Православна Църква. За това първите наши емигранти в този континент са считали като необходима тяхна задача да си създадат свои църковни общини, а по-късно – да изградят и свои родни храмове”, съобщават на Св. Синод Д. Гоцев и Ст. Бояджиев.
В Централния държавен архив (ЦДА) се пазят много документи за изграждането на църковните общини на македонските българи в САЩ и Канада. Данни за македонските българи, които емигрират в Америка, се откриват в преписка от 1904 г. на Българското търговско агентство в Солун със същото агентство в Цариград и българските църковни общини в Солунския вилает. Информация за състоянието на българските църкви и общини в Северна Америка, на по-късен етап, има в писмото от 1921 г. от д-р Стоян Петров-Чомаков – делегат на българските църковни общини в САЩ на Църковно-народния събор в София, до митрополит Борис Охридски – председател на събора, съхранявано в архивен фонд № 246К „Българска екзархия (1870-1953)”. Сведения дават и докладите от 1924 до 1941 г. от началника на Българската православна мисия в Америка до Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ) по дейността на църквите и свещениците. Интерес представлява също така писмо от 1936 г. от Българското генерално консулство в Ню Йорк до МВРИ с приложен към него списък на българските дружества, православни църкви, евангелски мисии, училища и вестници в Америка и др.
„Всички гореизброени общини и храмове, посочват в изложението си Д. Гоцев и Ст. Бояджиев, са били създадени и съществуват като неразделна част от Българската Православна Църква, като в 1938 година българското правителство предложи на Светия синод на Българската Прав[ославна] Църква откриването на Българска Епархия в Америка като такава е била създадена под ръководството на Епископ Андрей Велешки (според архивите – Велички, б.а.). Той ръководи делата й до 1941 година, когато му бе наложено от събитията да се върне обратно в България.” Съвсем естествено, най-много документи за този период има в намиращия се в ЦДА личен фонд № 910 „Андрей Велички (Стоян Н. Петков) (1938-1965)”. Особено ценна е кореспонденцията водена от епископ Андрей Велички с Видинския митрополит Неофит, който е наместник-председател на Св. Синод по църковно-административни въпроси: за назначаване на служители на Българската църква в САЩ; отзоваване на управлението на Българската епархия в Америка във връзка с обявената война между България и САЩ и др.
„До 1947 година управлението на Епархията се пое от Старшия свещеник Протойерей Георги Николов”, отбелязват авторите на писмото. Над 40 години по-късно същият е един от малкото познати на Стоян Бояджиев дошли на конгреса на МПО от различни краища на Америка. Ето как описва тези хора в своите спомени „Македония в моя живот” Бояджиев: „Това бяха преди всичко Георги Николов, когото бяхме изпратили за Щатите още преди войната и с когото се познавахме от Македонския младежки съюз и Борислав Иванов, който беше емигрирал от България след 1948 г. Здрав българин, Иванов беше работил над десет години с Иван Михайлов в Рим, а през 60-те години ръководеше радиостанцията „Гласът на Македония” в Мадрид. След това отиде в САЩ, бе известно време редактор на в. „Македонска трибуна” и накрая се установи в Канада, където ръководеше нашата емиграция. За мен бе особено вълнуващо да се срещна отново след толкова години , с тази стари другари”, спомня си Ст. Бояджиев.
Именно тази среща на ветераните в македонското движение в България и Америка довежда до написването на писмото на Гоцев и Бояджиев до Св. Синод на Българската патриаршия. Проблемът за разкола в Българската епархия в САЩ и Канада, както става ясно и от съхранявания в ЦДА личен фонд № 1362 „Иванов, Борислав Атанасов (1924-2002)”, стои пред тях близо 50 години. Копие от издадения на 30 март 1938 г. сертификат за регистрацията на БПЦ и окръжно послание на Св. Синод на Българската църква за учредяването на Българска епархия в Америка и назначаването на Андрей Велички за неин управляващ са част от многото документи пазени в него. Конгресът на МПО само официализира пътят, по който ще бъде поставен въпросът за разкола.
„С обсебването на властта в България от комунистическата партия настъпиха тежки времена за Българската Православна Църква в Америка, тъй като македонските българи бяха там изявено антикомунистически настроени,” разкриват друг проблем на българските общини в Америка авторите на писмото. Тежките условия при които е принудена да съществува и работи Българската епархия през Втората световна война и непосредствено след нея проличават много ясно от писмата от Св. Синод на БПЦ до МВРИ от военните и следвоенните години от 1939 до 1948 г. Те визират и повторното назначаване на епископ Андрей Велички за управляващ новоучредената българска епархия в Америка. Запазена е и кореспонденцията на епископа с Българския екзарх Стефан за: завръщането му в Българската епархия в Америка; за състоянието на църковните общини и храмове отвъд Атлантика; за назначаване на свещеници; за задоволството на Св. Синод от направеното от него по устройство на българското църковно дело и др.
„Епископ Андрей Велешки (Велички – б.а.) повторно се завърна в Америка и декларира, че е готов да скъса всякакви връзки с комунистическите управители в България. Вследствие на тази негова декларация бе свикан Църковен събор в град Бъфало /1947 година/. На него, след като се констатира, че Светия[т] Синод на Българската Православна Църква се намира под натиск и в пълно попечителство на българското правителство, единодушно бе решено да се прекъснат всякакви административни връзки с Върховната Църковна управа в София. Това решение не само че се прие от Епископ Андрей, но той саморъчно го редактира. В този ръкопис, копие от което притежаваме, четем: „Епархийският духовен съвет, начело със своя Епархийски Архиерей заявява, че Българската Епархия в Америка не може и няма да приеме каквито и да е нареждания, които идват, пряко или косвено, от българското комунистическо правителство, макар и да ни се представят чрез Светия Синод на Българската Православна Църква…”, описват разкола на Българската епархия в Америка Д. Гоцев и Ст. Бояджиев.
За творците на акта от Бъфало обаче стореното от тях далеч не е разцепление. Както сполучливо ще се изрази през 1978 г. Васил Михайлов, български емигрант в САЩ, това е поставяне начало на „едничката наша „Свободна българска епархия”. Малцина от нейните „отци” също далеч не подозират, че Бъфало ще се превърне от нейно рождено място в нейна Голгота! И, че от този акт насетне, подобно на Спасителя, тя ще трябва да изживее своите страсти, да бъде разпъната на кръста на непризнаването и, в крайна сметка, да бъде унищожена от многото си недоброжелатели. Крахът й е предизвестен!Но до момента на своето крушение „Свободната българска епархия” има да извърви дълъг, трънлив път през няколко десетилетия, който е описан синтезирано в писмото на едни от навярно малкото останали вярващи в нейното спасение – доц. Д. Гоцев и Ст. Бояджиев.
Въпреки че описаното от Ст. Бояджиев в спомените му за откриването на годишния форум на МПО в Индианаполис, говори друго. „Конгресът, пише той, започна с молебен, отслужен от българомакедонските свещеници Георги Николов и отец Дрангов. Службата бе черковнославянска, но езикът – английски!” Едва ли и за него, и за Д. Гоцев е имало някакво съмнение, че присъстват на заупокойната молитва на „Свободната българска епархия”. От нея за 43 години от създаването й не е останало нищо! Последното едва ли е било тайна и за Св. Синод на Българската патриаршия, който, верен на своите традиции, просто оставя писмото без каквото й да е внимание и последствия.
ТЕКСТ ПОД ИЛЮСТРАЦИИТЕ:
Писмо от 8.10.1990 г. на председателя на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България доц. Димитър Гоцев и на заместника му Стоян Бояджиев до Св. Синод на Българската патриаршия. Източник ЦДА.
