6 май – на този ден е роден войводата Апостол Петков Терзиев
ДУХОВНОТО ИЗВИСЯВАНЕ НА ЕНИДЖЕВАРДАРСКОТО СЛЪНЦЕ
„Ѐдно ден Пусто̀л` войвода пра̀йк`а пѝсмо со печат от чѐтта (до Грубовци – бел. моя). Божин Кеайа го видел пѝсмото и кажу᷾ва, о̀ти во не е нѝкво печа̀т, а пръстен натисна̀т со во̀сок. Нѐкой кажу̀ва на Пусто̀л` шо кажа̀л Божин. Пусто̀л` ѝда уф селото и бѐре л`удете во ѐдна кук`а, и са̀ка да дойда Божин Кеайа. Ѝда Божин и Пустол` зевал да го удру̀ва, зашо̀ гово̀ра невѐрни рабо̀ти. А̀рно ама ѝда и дѐдото Аргир. Ка видѐл ва рабо̀та ма а фа̀йк`а на Пусто̀л` ръ̀ката. Другарите от чѐтта на Пустол` ѝ крѐнуват пушките со но̀жовте када дедото Аргир. Пусто̀л` има кажу̀ва да со̀прат, о̀ти дѐдото Аргир е по̀-гулѐм от него и на него не мо̀жа да му се против̀ева.” Разказ, предаден ми през 1973 г. от свидетеля Димитър Авков, разкриващ характера на Апостол Петков в светлина, малко по-различна от описваната от съвременниците му. Погрешно, да не кажа нелепо, някои от „биографите” му утвърдиха, че младият Апостол започва с хайдутство. Даже и 1892 г. за това са определили. Най-големият му брат Митре Терзиев е убит като харамия. С другия си по-голям брат Атанас известно време пасат кози по Паяк, преди той да бъде затрит от боймички турци. Примерът и загубата на любимите братя, от една страна формира бунтарството у младия Апостол, но в същото време го кара да осъзнае, че харамийството е пагубно и безрезултатно. Козарството е преходния му период към осъзнатата революционна дейност. Апостол не просто е пастир, а търговец на кози. Всяка година закупува с влиятелен боймишки бег стадо, което отхранва по Паяк и препродава на войската. В този период се среща с Аргир Авков, мухтар на Грубовци и един от крупните търговци на вино и ракия във вилаета. Дядото Аргир е доверен куриер на Дамян Груев. Проучва известно време Апостол и след като се уверява, че ще служи вярно на революционното дело го препоръчва на Груев. В 1897 г. по време на Гръцко-турската война, след като Апостол продава на аскера орташкото стадо, внася парите в касата на Организацията. След това връщането му в Боймица е невъзможно и става нелегален. Оттук насетне започва славният му път на Ениджевардарски войвода. Ако Боймица е родното му село, то Грубовци е мястото на неговото революционно и морално извисяване. В края на същата година една вечер гостува на своя най-доверен ятак дядото Аргир. На другия ден край селото води първото сражение с редовен турски аскер ( Христо Шалдев погрешно отбелязва 1901 г.). Битка, която превръща Апостол Петков в легенда, а населението от околията се надпреварва да го кани в домовете си. Грубовци остава в сърцето му и не случайно го определя за един от пунктовете в Ениджевардарско при подготовка на въстанието. За ръководител поставя доверения човек на Аргир Авков и новия мухтар Христо Филипов, учителя Захари Гьоров. Разказът, с който започнах, се случва в началото на 1903 г., време в което е немислимо да се постави под съмнение писмо с разпореждания, подпечатано от Апостол Петков! Войводата, когато трябва е строг и справедлив, когато е нужно е жесток или снизходителен, но това го изисква мисията му на защитник на българското население. В такъв момент човещината надделява, а признанието към човека, посочил пътя към святото дело е изразена простичко, по народному; „он е по̀-гулѐм от мѐнка и на него не мо̀жам да му се против̀евам. Над Ениджевардарско вече грее българското слънце!
******
06.05.2021 г. Атанас Филипов
( разказа на 80-годишния Димитър Авков е включен в „Говора на с. Грубовци от 1973 г.)
