ЧАСТ ОТ БОТЕВИТЕ ЧЕТНИЦИ СТАВАТ ОПЪЛЧЕНЦИ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА.
доц.д-р Петър Ненков
На 1 юни 1876 г. , привечер, след тежки боеве с турските потери във Врачанския Балкан, Ботев и щабът на четата се оттеглят на заседание зад една височина. В този момент проечава турска войнишка тръба и Ботев се надига да види разположението на аскера. Чува се самотен изстрел и войводата полита, смъртно ударен в гърдите.
За нов войвода е избран военният ръководител на четата Никола Войновски. и под негово ръководство четата води последния си бой в района на село Лютиброд. След това, четниците се разделят на няколко групи, които дни наред се скитат из Балкана. Те имат нерадостна участ и поради предателства на овчари, са разгромени от турските потери.
Загиват в неравните престрелки с аскера и башибозка, а мнозина са заловени. Дни наред, турците разнасят отрязаните им глави, набучени на върлини из селата покрай Искър, за да вземат страха на раята.
Съдбата на оцелелите ботеви четници след разгрома на четата е различна. Някои от тях са заловени и с с пранги на ръцете и краката са откарани в Русе, където турските власти подготвят 18 бесилки на площада. Четниците са съдени от турски съд с председател Хакъ паша. Той иска 13 смъртни присъди , но поради блестящата защита на техния адвокат Илия Цанов и решителната намеса на консулите на Великите сили, четниците са осъдени на каторга и строг тъмничен затвор в Диарбекир , вместо на смърт.
На фона на отрития съдебен процес в Русе, съдебният процес срещу 33-га Ботеви четници в София преминал почти незабелязано за европейската общественост. След два месеца престой в затвора при нечовешки условия, унижения и гаври, най-накрая съдът освободил затворниците, поради дадената от султана, амнистия.
Някои четници, след разгрома на четата, се укриват при свои верни ятаци или преминават границата и се озовават на свобода.
След провала на Цариградската мирна конференция на посланиците на Великите сили, на 12/ 24 април 1877г. руският император Александър II подписва Манифест за война с Високата порта. Започва формирането на Българското опълчение. Едни от най-колоритните участници в първите шест опълченски дружини, които се сформират са оцелелите Ботеви четници. Двадесет и седем от тях, преминали през ада на боевете с аскера и башибозука във Врачански Балкан, през турските и сръбски затвори, успяват да се доберат до Плоещ, за да се запишат в Българското опълчение.
Това са :
1.Атанас Петров – от Самоков 2.Васил Иванов – от Враца 3.Васил Кировски – от село Микре, Ловешко 4.Димитър Багрянов – от Севлиево 5.Димо Пенев – от село Ястребна , Силистренско 6.Иван Маринов – от село Отец Паисиево , Карловско 7.Илия Тодоров – от Ловеч 8.Кольо Рачев / Черкеза/ – от село Бяла черква, Търновско 9.Кольо Вълков – от село Микре , Ловешко 10.Коста Попов
11.Хаджи Костадин Костов- от Сливен 12. Никола Астарджиев – от Ловеч 13.Никола Стоянов – от село Руска Бяла. Врачанско 14.Пенко Симов – от село Българене , Ловешко 15.Петър Кунчев – Левски – от Карлово 16.Славко Марков- от Тетевен 17.Стайко Стайков – от Дряново 18.Тодор Попов – от село Върбово, Белоградчишко 19.Тодор Симеонов – от 20.Христо Нечев – от Ловеч 21.Христо Гецов – от Етрополе 22.Христо Хаджи Кирков – от Сопот 23.Христо Гадевски – от Троян 24.Янко Сидеров – от село Арбанаси , Търновско 25.Мито Бакалов – от Враца 26.Младен Калинов – от Видин 27.Стайко Стайков – от Дряново
Последните трима от списъка не воюват, като опълченци срещу турците, а като доброволци в руските и румънски полкове. За проявено мъжество в боевете редица опълченци са наградени с ордени за храброст . Всред тях се откроява по-малкият брат на Васил Левски, Петър Кунчев, който е ранен тежко в крака в боя на Шипка и по-късно е лекуван в една руска болница в град Харков.
След Освобождението повечето от Ботевите четници и българските опълченци си отиват скоропостижно от белия свят, вследствие на тежките си рани в битките за свободата на поробеното Отечество, както и вследствие на глада и болестите в турските затвори.
