САЛТОВО-МАЯЦКА КУЛТУРА
Салтово-Маяцката култура е възникнала в края на VII в.сл.Хр. край бреговете на р. Северский Донец. По-късно се разпростряла върху голяма територия, включително на част от днешна Южна Русия и Украйна. Възникването на Салтово-Маяцката култура се свързва със заселването след средата на VII в.сл.Хр. на няколко хиляди българи в земите около днешното селище Маяки (днешна Донецка област в Украйна). Тук българите построили град върху огромен хълм недалеко от р. Донец. Експедициите и разкопките, които извършил украинският археолог Михаил Швецов, доказват, че от средата на VII век до края на Х век тук са живели предимно българи. В началото на ХI в. на територията започнали да се заселват и други племена и народи: алани, хазари, тюрки, кумани, печенеги, славяни, угри и монголи. Между Х и ХIV в. тук съжителствали няколко културни традиции. Историкът Константин Красилников от Областния краеведчески музей на гр. Луганск е един от активните изследователи на Салтово-Маяцката култура. Автор е на карта, на която са отбелязани всички известни до деветдесетте години на миналия век български градове, селища и некрополи по течението на р. Донец. Салтово-Маяцката култура е от уседнал тип с развито земеделие, грънчарство, строителство, леярство, медицина. Открити са множество рисунки върху кост и надписи с българско руническо писмо. К. Красилников е изследвал над 40 български некропола. Един от най-известните е при с. Жолтое. Погребалният обред е сложен – с много дарове, оръжие, амуниция и битови предмети. Погребението е на български войн с трепанация на черепа. На три метра от воина има погребение на хирург, в ръцете на който е положена кожена торба със сребърни хирургически инструменти, с които са извършвани трепанации. Експонатите се пазят в колекцията от български находки във Висшия педагогически иститут в гр. Луганск.
Некрополът край село Верхнее Салтово, Харковска област, се намира на десния бряг на р. Северски Донец. Разкопките на некропола са били проведени между 1905 и 1960 г. от археолозите В. Бабенко, А. Покровски, Н. Макаренко, А. Федоровски, С. Зусер, Д. Береговец и други. Некрополът е катакомбен. Погребенията са извършени от края на VIII до средата на Х в.сл.Хр. Повечето от предметите, открити в некропола, са от въоръжението и снаряжението на българските конници и по-точно от бойните коне – мундщуци, стремена, звънчета, комплекти украса за глава, начелници за пера и бронзови позлатени токи. В некрополите от Салтово-Маяцката култура са намерени също бронзови амулети и огледала, соларни (слънчеви) знаци, глави на птици от бронз, огърлици от стъклени мъниста, занаятчийски инструменти, селскостопански оръдия на труда и огромно количество българска керамика.
Изследванията на украинските археолози сочат, че българите – създатели на Салтово-Маяцката култура, притежавали собствена високо развита култура. След заселването на печенегите в средата на Х в. и масовото ислямизиране на района обликът на Салтово-Маяцката култура постепенно се видоизменил.
По-известни български селища, крепости и некрополи са: Цимлянското градище (крепост), Волоконовският некропол, крепостта Саркел, Дмитриевското катакомбно гробище.
https://l.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fhistorybg.info%2F%25D1%2581%25D0%25B0%25D0%25BB%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25BE-%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%258F%25D1%2586%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D0%25BA%25D1%2583%25D0%25BB%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2580%25D0%25B0%2F%3Ffbclid%3DIwAR0wqro77DvMDy0xctr80PdnngumtiHdzMlrDIRr-u7rvnBMqK5uMC6NT0Q&h=AT1aj3hufz_lVciYh_jioGUFBUmsBe1GCgskX-06l-9I2dXhbsCt70DGOUMgSHE2ftb0LqNg8KzvJqIcQ7Jv_xpKFqxJ8t9EKKkmSd-DFrBQwZltritkY4PQDR2v4NQVaSQ&__tn__=-UK-R&c[0]=AT3t5bYCz6BnGCVrnFYchwh_4r-u_kHje-mKrS7fGIsIvM59qd3vWcIlQZmyhL2b_7PFQ51O5c_mgxI-GSn-kmR-5Z47WEQyxhtJvLx5ISjWhSoObuNVc6tQaWJlzRPF3223ni-2BuIkD7SqfhBbSHd2xiyuxd0gdF8
