ОГЪНЯТ НА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ НЕ ЗАГАСВА В ГЪРДИТЕ НА КУФАЛОВЦИ
„Недалече от нашия дом, в Пиргити, с течение на други години се напласти цял български квартал от куфаловци. Будни българи са куфаловците. Там, на село, преследвала ги е някаква чужда пропаганда. При това удвоило се населението. Препитанието станало трудно. А работа в близкия град – много.Така този български квартал в Солун се изпълни от селяните на Горно и Долно Куфалово. Стана нужда да се отвори училище, да се построи църква. Тази борба за училищни и църковни права на българите от квартала Пирги продължи доста дълго време. Куфаловци, подпомогнати от дебрани (Куфалово и Дебър), взеха централното място. Те бяха хора предани на народното дело. Безстрашни, мъжествени и умни се показаха куфаловци в народните работи. Помня как ние с всичките ми домашни, с няколко други добри български семейства, подкрепени от многолюдните куфаловци, начело с учителката и децата на пиргенското училище, празнувахме деня на св. равноапостоли Кирил и Методий. Надвечерието на празника, подготовката, тичането на мало и на голямо, подреждането росните градински и полски цветя, гирляндите от зеленина, хората, гайдата. Всичко това наелектризирваше и ободряваше душата на този иначе суров, измъчен, отруден народ. Паметният ден на Кирила и Методия правеше куфаловците любвеобилни, ученолюбиви, бодри. Те бяха по онова време чуден материал за още по-чудни народни дела.
На самия празник на българските и всеславянските просветители ние всички, стари и млади, жени и деца се отправяхме към центъра на стария град, дето се намираше българската община и дето се издигаха една до друга българската девическа и мъжка гимназия, сградата на педагогическите курсове, търговската гимназия и образцовите първоначални училища. Шествието към българския просветен център на града бе шествие на дълбоко вярващ народ. Празненството бе празник на родната ни култура, на родния ни език, на българската писменост. Буйно, всеотдайно и безкрайно мило бе участието в тези Кирилометодиеви тържества в Солун на скромните, но крепки куфаловски селяни. Някой византийски император в деветия век, преди толкова много години, бе назначил бащата на двамата братя Кирил и Методий да управлява Солунската област.Какво съвпадение!
Днес, хиляда години след това, все същите обитатели на същата Солунска област по някакво съвпадение на нещата и по някакво предопределение на съдбата се събираха да почетат прославените и скъпи за всяко българско сърце дела на тези, които бяха открили в себе си боговдъхновено откровение за своя народ, които бяха посочили пътя на неговия възход. Из четирите части на света са разпръснати сега тези достойни синове и дъщери на българското племе – куфаловците. Срещаме ги като бежанци тука, в България. Загаснал ли е в гърдите им огънят на св. Кирила и Методия!“
………………………..
ЕПОХА, ЗЕМЯ И ХОРА, Царевна Миладинова-Алексиева
(снимката е илюстративна)
