НА 9 МАЙ 1903 г. ТУРСКИ ПОЛК С АРТИЛЕРИЯ ОПОЖАРЯВА СЕЛО СМЪРДЕШ, КОСТУРСКО. ИЗБИТИ И ИЗКЛАНИ СА 85 ДУШИ
„Войската и башибозукътъ отъ околнитѣ турски и арнаутски села имаха зѫбъ на Смърдешъ не само зарадъ нещастното за тѣхъ мартенско сражение, отъ което се изскубна здравъ и читавъ Борисъ Сарафовъ. Родно село на прочутия войвода Василъ Чекаларовъ, на Пандо Кляшевъ и на много други нелегални, Смърдешъ минаваше за първо комитско село въ околията“ – ще напиши Христо Силянов в предговора на книгата на Панчо Дорев „Костурско в македонската революция“. „Призори се започна нападението съ артилерийска и пушечна стрелба. Не се мина много, отъ всички махали се издигнаха пламъци. Башибозукътъ, снабденъ съ газь отъ разбититѣ дюкяни, разнасяше огъня отъ кѫща въ кѫща. Смаянитѣ домочадия, търсейки спасение въ бѣгството, се натъкваха на разярената сгань. При непрекѫсната стрелба, всрѣдъ писъци на жени и деца, башибозукъ и войници стреляха въ бѣгащитѣ, сѣчеха съ ножове, къртѣха врати, грабѣха, изтезаваха хората за пари и най-после подпалваха кѫщитѣ. Съ най-голѣмъ бѣсъ налитаха на женитѣ, но всѣкѫде срѣщаха отпоръ. Нападнатитѣ невѣсти и моми се защищаваха съ нокти и дървета, подпомагани отъ своитѣ близки и дори отъ стари баби. Голѣмиятъ брой на избититѣ и изклани млади жени говори за тази отчаяна съпротива. Само едно семейство, Дулеви, даде седемь жертви отъ които шесть сѫ жени, паднали защищавайки честьта си. Пожарътъ трая 7 часа и опепели 240 кѫщи (отъ всичко 300), 85 души бѣха избити и изклани, 50 души ранени, мнозина отъ които останаха сакати“*. Това установява на другия ден след клането, войводата Пандо Кляшев, който посещава с четата си изгорялото село. С шифрована телеграма от 14 май 1903 г. Хилми паша се опитва да изкара, че пожарът е случаен, за да скрие изстъпленията на башибозушките орди. В Цариград избухва дипломатически скандал, след като се научават страшните вести. Властите с телеграма от 16 май, започват свое разследване, което не донася нищо добро за българското население. Събитията в Смърдеш не сломяват българския дух в Македония и Одринско, напротив ускоряват избухването на Илинденско-Преображенското въстание след няколко месеца. След разгрома на въстанието много жители на Смърдеш емигрират в САЩ и Канада. През 1906 г. в Медисън, Илинойс те създават благотворително и просветно дружество на името на легендарния войвода „Пандо Кляшев“. На 18.03.1909 г. Смърдешката театрална група „Подкрепа“ представя постановката „Безсмъртните дела на Костурските герои“, посветена на събитията по Общобългарското въстание. След представлението, този момент е запечатан със снимка за поколенията, достигнала до нас. Под нея е записано на чист български език: „Подарявамъ на обичния ми братовчедъ К. Пазов – 18.III.909 Медисонъ Америка – Вашъ братучедъ К.Кляшевъ”**
––––––––––––
* Панчо Дорев „Костурско в македонската революция“ с предговор от Хр. Силянов, София 1937 г.
** Агенция „ДА”;
