Aккадънлар ( Бели моми, жени ) = Дулово
Akkadınlar = Dulovo
Когато сме били към Румъния ::))
Ако бяхме останали там щяхме да сме мамалигари::)
Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – Видна градина). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.
Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеят 100 турски и 25 български семейства, а общото население възлиза на 900 жители. 1946 г. населението вече е 1841 жители, а 10 години по-късно стават 5910 души.
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35 – 40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.
От 1920-те години селището е в Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
