ФРАКИНГЪТ НА ГАЗ -ЗА ИЛИ ПРОТИВ ?

Хидравличното разбиване (също и хидравлично разпукване, хидроразрив на пласта^[1], на английски: hydraulic fracturing, hydrofracking, fracking) представлява процес, при който се създават и доразвиват пукнатини в скалния слой, като за източник на енергия се използва течност.^[2] Самото нанасяне на пукнатини се прави чрез сонда, която прониква в скалата на мястото, където се намира находището, с цел да се увеличи екстракцията на нефт и природен газ също и вода.

Пукнатините, образувани чрез хидроразбиване, могат бъдат от естествен произход или в резултат от човешка дейност. Разширяват се чрез впръскване на течност, която създава налягане в пукнатините, като по този начин те се разширяват и разпространяват в скалата. Естествените хидравлични пукнатини включват, например, вулканични бентове и ледени пукнатини. Пукнатините, резултат от човешка дейност, се създават дълбоко в образувания от сондата отвор и се разпростират до съответните находища. Така създадените пукнатини обикновено се съхраняват, като се добавя стабилизатор в инжектираната течност. Като стабилизатор често се използва пясък, за да се предотврати затварянето на пукнатините след първоначалното инжектиране на течност.

Този метод е забранен във Франция,^[11] Люксембург [4], Нидерландия и Чешката република. В Австрия метода също е неприложим заради строгите изисквания за опазване на околната среда.[5]. Според източници от немското правителство, Германия също ще забрани технологията да бъде прилагана в близост до източници на питейна вода^[12] В САЩ пълна забрана за добив на шистов газ е въведена в щата Върмонт на 17.05.2012 г.[6] Архив на оригинала от 2012-05-27 в Wayback Machine., забрана на сондиране за шистов газ в близост до източници на питейна вода има в щата Ню-Йорк от 2010 година, потвърдена от съдебно решение от 22.02.2012 г. [7]

Официалното заключение на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, за оценка на риска при проучване и добив на шистов газприето на 19 юли 2011 г. гласи:^[1]

След граждански протести срещу проучванията за находища на шистов газ в България, през януари 2012 г. Народното събрание налага мораториум върху такива проучвания. Това решение е критикувано от американския посланик в България, Джеймс Уорлик.^[13] В края на февруари се заговаря за премахване на мораториума. Това става скоро след посещението в България на американския държавен секретар, Хилъри Клинтън, и съветника по енергийните въпроси на САЩ, Ричард Морнингстар, и преди пристигането на директора на „Газпром“, Алексей Милер, който идва за да договори ново дългосрочно споразумение за доставки на газ. Според бившия депутат от ДСБ Иван Иванов, от една страна мораториумът забранява и обикновени дълбоки сондажи за газ и петрол, заради изискването при сондажа да има налягане не повече от 20 атмосфери, а от друга, от него печели „Газпром“ с високите си цени. Според изказване на Иванов от средата на февруари 2012, мораториумът ще бъде премахнат до шест месеца след добра разяснителна кампания.^[14]

Не случайно част от статията е цитат от Уикипедията . Същите тези американци , които притискат правителството да разреши фракинга услужливо забравят , че когато това е започнало в щата Невада е прекратило защото първо е било в близост до населено място и са започнали проблеми с водата за населението . Същите тези забравят , че фракинга в Дакота е в места където са рядко населени и не влияе толкова на хората там.

Фракингът в Добруджа е именно за това опасен и каквито и да е мерки да се прилагат ще засегне околната среда . Той ще се прилага в гъсто населен район , в район от карстов тип и район , който е важен за суровинната сигурност на страната . Знаем този район от какво значение е за страната и един такъв добив би унищожил окончателно земите там 

Затова вместо партиите от тип Да България да се заиграват и лъжат хората , а зад гърба им подготвят унищожението на този край е време да се постигне консенсус и да се реши в полза на хората , а не на нечии интереси