„Scout“ в буквален превод от английски означава разузнавач, следотърсач, изследовател. Основна цел на скаутското движение е да подпомогне развитието на всеки свой член, като разгърне неговия потенциал – физически, духовен, интелектуален, обществен, като подкрепи неговото съзряване и допълни това, което образователната система пропуска.

Днес движението се е разрастнало до международна организация, обхващаща над 150 страни и повече от 16 милиона членове.

В България скаутската идея се появява през 1911 г. Тогава полковник Никола Жеков, командир на Първи пехотен полк и бъдещ главнокомандващ на армията, създава в София първия отряд разузнавачи. Избухването на Балканската и Междусъюзническата война обаче спират развитието на движението за няколко години.

През 1915 г. е направен опит за възраждане на идеята, но Първата световна война става пречка за осъществяването ѝ. В тежките години след войната недохранването и заболеваемостта сред младите хора рязко се повишава. Расте и детската престъпност. Започват да се търсят начини за подобряване положението и заниманията на младото поколение. Така възникват редица младежки движения и организации – въздържателна, червенокръстка, религиозни и културно-просветни.

Голяма роля във възстановяването на скаутството у нас изиграват руските емигранти, намерили убежище в България през 1920 г. Сред тях е и Майкъл Уелс, английски флотски офицер на руска служба, който през 1921 г. изгражда във Варна първо отряд от деца на емигранти, а след това – и от български младежи-разузнавачи, както тогава се наричат скаутите в страната ни.

В следващите две години скаутски отряди се създават в София и Самоков. На 6 декември 1923 г. трите отряда се обединяват и поставят началото на Организацията на българските младежи разузнавачи (ОБМР). През първата половина на 1924 г. тя е призната и приета за редовен член на Световното бюро на бой-скаутите със седалище в Лондон.

Постепенно движението се разраства, скаути се появяват в много български градове – Плевен, Свищов, Хасково, Стара Загора, Пловдив и т.н. През май 1925 г. е сформиран Национален комитет, начело с министър-председателя Александър Цанков. Приет е и Устав на ОБМР.

От 30 август до 4 септември 1925 г. в Борисовата градина в София се провежда Първото национално разузнаваческо джамборе в България (етимологията на думата не е установена с точност, но с нея се означава голямо събиране, събор на скаутите). Едновременно с това протича и Първият национален конгрес на организацията. Ето как на 1 септември 1925 г. вестник „Пряпорец“ отразява събитието:

„Вчера се откри първият събор на българските скаути (младежи разузнавачи и рицари в своите обноски към всички).

Тяхната организация покрай физическата култура, дава в своята програма значително място и на духовната култура. Повече всестранна и по-хармонична в задачите и методите си, скаутската организация ако се положи на солидни местни основи, може да стане мощен възпитателен фактор за нашата младеж, особено за нейното морално възпитание.

Скаутите-съборяни са на лагер в Борисовата градина, над горното езеро. Техните палатки са опънати в добър ред и с красота. Тук са събрани около 3000 скаути – момчета и момичета, облечени в практични и красиви униформи. Техният събор се откри в 10 и половина часа преди обед от министър-председателя Александър Цанков, почетен председател на скаутската организация, който поздрави наредените в каре скаути с възгласа:

– „Скаут, бъди готов!“

– „Винаги готов!“ – отговориха стройно всички.

Присъстваха още министрите Иван Русев, ген. Иван Вълков, Петър Тодоров, кметът Георги  Маджаров, градоначалникът Карагьозов, множество видни общественици и граждани. Отслужи се молебен от архимандрит Софроний. Участваше и скаутският хор.

Откриване на първото национално джамборе (събор) на скаутите, на което присъстват министрите: Александър Цанков, генерал Иван Русев, Петър Тодоров, генерал Иван Вълков, зап. генерал Владимир Вазов, полк. Константинов, кметът на София Георги Маджаров, заместникът му Иван Дечев и други, София, Борисовата градина, 31 август 1925 г.

След молебена започна освещаване знамената на 16 скаутски отряда. Министър-председателят поемаше всяко знаме и го предаваше на съответния главатар. Поред предадоха по няколко от осветените знамена и министрите ген. Вълков, Русев, а след тях и председателят на Съюза на запасните офицери, запасен генерал Владимир Вазов. След това произнесе прочувствена реч архимандрит Софроний. Говори след него председателят на Върховния комитет на скаутската организация Петър Траянов, който покани скаутите да извикат „Да живее!“ и „Ура!“ за Н.В. Царя.“

Конгресът приема обръщение към Н.В. Цар Борис III, в което го молят да поеме ОБМР под покровителството си. Малко по-късно през месеца той приема.

Патронен празник на родните скаути е 6 май, Гергьовден. Честван е за първи път през 1926 г. с манифестация-шествие в столицата, предвождано от Царя.

Следващите няколко години са години на възход на скаутството в България. Авторитетът на движението расте. Скаути участват активно във възстановителните и помощни работи след голямото земетресение в Чирпан (1928 г.), с което заслужават всеобща признателност.

В усилията за изграждане на достойни граждани чрез скаутското движение се включва българският елит, сред които митрополит Стефан, народни представители, Алеко Константинов, Елин Пелин, Добри Немиров, а поетът Теодор Траянов написва Скаутския марш.

Всяка година ОБМР провежда конгреси, организира джамборета, участва в различни обществени мероприятия. Но в началото на 30-те години се забелязват първите белези на упадъка на разузнавачеството. Започва и натиск от страна на държавата, която има желание да организира младежта в Единен държавен съюз и се опитва да задължи съществуващите многобройни младежки организации да влязат в него.

На 19 февруари 1939 г. се провежда XIV конгрес на ОБМР, който се оказва последен. За старши разузнавач е избран генерал Христо Луков. На свое извънредно заседание през 1940 г., Върховният комитет на ОБМР взема решение за саморазпускане на организацията. Главна причина за това е натискът на Министерството на войната, на старшия-разузнавач о.з.генерал Луков и на неговия заместник о.з.полковник Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР във военизирана държавна организация. На 29 декември с.г. Двадесет и петото обикновено народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация “Бранник”.

Последният скаутски лагер е проведен през август 1943 г. край Владая. Но поради внезапната смърт на цар Борис III, той е разпуснат преждевременно.

В годините на тоталитарното управление на страната, 1944-1989 г., скаутското движение е забранено. Възстановено е в началото на 90-те години. През 1999 г. Организацията на българските скаути е призната от Световната организация на скаутското движение и е приета за редовен неин член.