На 11 май 1840 година е роден легендарният войвода Стефан Караджа
доц. д-р Петър Ненков
Стефан Тодоров Димов, наричан още Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. По материални причини, след няколкогодишни митарства по различни селища в Северна Добруджа, през 1854 г. семейството му се установява. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. Ката юноша учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище.
Отличава се с голяма физическа сила и ловкост . Побеждава по време на една сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Заради това е подгонен от турците, за които поражението на техния любим пехливанин от един гяурин – било голяма обида. Стефан се укрива известно време, след което емигрира в Румъния. След това заминава за Белград и постъпва в Първа българска легия на Георги Сава Раковски. Проявява се в сраженията за овладяване на турската крепост Калемегдан в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на революционната борба.Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867г. постъпва във Втората българска легия.
След нейното разпускане през 1868 г. отново заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър и решават да поведат чета от 129 души през Дунава, за да вдигнат българския народ на всеобщо въстание . Подвигът на четата е връхна точка на четническа тактика на Раковски за освобождението на България. При набирането на парични средства за оръжие , снаряжение и боеприпаси за четата се включили редица дейци на емиграцията. Д-р Иван Касабов, който написал Прокламация до българския народ, Адрес до Великите сили и Мемоар до султан Абдул Азис. Султана Русева ушила знамето на четата. Ядро на четата стават прогонените от сръбското правителство в Белград български легисти. Повечето били калени хайдути, знаещи, как се стреля и върти нож .По време на боевете те давали кураж на по-младите момчета . За военне ръководител на четата бил определен 25 годишният кавалерийски получик от руската армия, Иван Попхристов, родом от Габрово. Преди преминаването на Дунава, четата се събрала в чифлика на братята Михаил и Атанас Колони, родом от Сливен, край Гюргевското село Петрушан. През нощта на 6 срещу 7 юли четниците преминават Дунава с голяма товарна лодка облечени, като дървари Преобличат се с четнически униформи и по даден сигнал завземат гемията и дебаркират на българския бряг при устието на река Янтра , край свищовското село Вардим. Там по невнимание един от четниците произвежда изстрел от своя пистолет и това вдига по тревога турските погранични патрули . От станалата престрелка с тях и от капитана на минаващия по същото време австро-унгарски пътнически кораб, турските власти в Русе узнали за преминаването на четата и взели бързи мерки за унищожаването.
За целта вдигнали на крак многобройна полиция и войска..Веднага към местността Янково гърло, край Вардим, където дебаркира четата, се отправя турска войска от съседните гарнизони и мобилизиран башибозук. Още през първия ден, четата е принудена да води бой с аскера в лозята край село Караесен, където е обградена . Четата е заела по- добри позиции от турците, на едни височини и това е причина да даде само няколко ранени в боя. В тази първа среща с превъзхождащия ги враг, българските юнаци проявили нечувана храброст.
През нощта, благодарение на спусналия се непрогледен мрак, те успели да се измъкнат от обръча. Рано сутринта на другия ден в Карапановата кория до село Патреш четниците, заспиват от силна преумора и се открити от пастир, който пасе воловете си наоколо. Той ги предава на потерята. Отново се завързва тежък бой, в който падат ранени и убити и от двете страни. Безсънието, умората, гладът и жаждата обаче не сломили героите.
И този път успели да устоят на напора. Водили многочасово сражение и през настъпващата нощ пробили обкръжението и успели да се измъкнат. Третият бой се завързва край село Вишеград. Той е изобразено на литография от полския художник Хенрик Дембицки.
Съдбоносен и кръвопролитен бил четвъртият бой на четата в местността Канлъ дере/ Кървавото дере/, Севлиевски район. Тогава паднали много убити от четата. След яростна ръкопашна схватка с низамите, тежко е ранен и пленен войводата Стефан Караджа Останали само 68 четници , от които мнозина били ранени. Те се оправили под ръководството на Хаджи Димитър към Балкана, където водели последния си бой на връх Бузлуджа.
На 12 юли Стефан Караджа е откаран в Търново, а по-късно в Русчук /Русе/. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е по християнски от баба Тонка Обретенова заедно с останалите убити четници . Нейните двама сина Ангел и Петър участват в четата . Петър загива в боевете, а Ангел е заловен и осъден на каторга. След Априлското въстание и разгрома на Ботевата чета през 1876 г., на каторга е осъден и другият син на Баба Тонка – Никола Обретенов, който участва в четата .
След Освобождението, заточените в Диарбекир, българи били амнистирани от турското правителство и се завърнали по родните си краища. Когато баба Тонка видяла двата си сина Ангел и Никола да си идват от заточение в Диарбекир, извадила черепа на Стефан Караджа, който била укрила след смъртта на войводата и повела луда от щастие хоро в двора на къщата си. И до ден-днешен черепът на войводата се съхранява, като национална реликва в къщата-музей „Баба Тонка“ в Русе
Знамето на Стефан Караджа е спасено от един негов четник, който го сваля от дръжката и омотава на кръста си. По този начин го спасява от плен. Днес то се намира в Националния Военноисторически музей.
