Историята зад избелелите портрети на предците.
„Прапрадядо ми Григор Цоцев е роден преди 150 години в Острово. След повече от две десетилетия в редовете на ВМОРО, в края на Първата световна война заедно с цялото си семейство напуска Македония и се установява в София. Сред децата му е и моята прабаба, която никога повече няма да види родния си край.
Прадядо ми също е от село в близост до Острово, но той емигрира през 1921 г., за да не бъде мобилизиран от окупационната гръцка армия по времето на турско-гръцката война. Много българи от района на езерото загиват в тази чужда война, при която буквално са били използвани като пушечно месо от гръцките военни.
Григор Цоцев натрупва завидно състояние в Америка, част от което влага в закупуване на оръжие, което е намерено и конфискувано в Бургас през 1912 г. След войните изкупува и търгува със земи в Бояна, Бъкстон и Доброславци. Бил е близък с Протогеров и Ванче му издава смъртна присъда. Издебнат е в конюшната му в Бъкстон и е прострелян многократно. Оцелява по чудо, а по-късно се оттегля от македонското движение. След 45-та комунистическата власт му конфискува почти всичко…Умира в София през 1953 г. и е погребан в Бояна.“
Тези редове ни изпрати @Andrey Hristov и ние му благодарим сърдечно за споделеното, както и за думите, които е написал за страницата ни като израз на подкрепа за нашия труд:
„Благодаря на администратора на Илюстрация БѢло море Illustration Belo more за целия труд и ентусиазъм, с които през годините възкреси и продължава да поддържа жив обществения интерес към драматичната съдба на предците ни. Тези смели и самоотвержени българи заслужават истината и споменa за тяхната борба да живеят вечно!“
