Турция е център на търговията и ислямската цивилизация до разпадането и , и се превърна в светска Турска Република през 1923 година. При Кемал  Аттатюрк  Турция процъфтява и има западен начин на живот. При Реджепе Тайб Эрдоган Турция се връща към корените си и славно време, за приемане на „неоосманизм“ като своя политическа идеология и панисламизм. Администрацията на Ердоган е по-скоро насочена към това,какво  да вземе Турция от западния свят и западната политическа ориентация. Турция доста внимателно да следва своята стратегия, но все пак признава, напрежението в отношенията със своите съседи, като кюрдите и Северна Сирия.

Неоосманизм се превръща в реалност и след джамията „Света София“ света може чувствително да види промяната в  доктрина на Турция и приемането на неоосманизма. Това показва ръст на ислямското в съзнанието в региона, особено в турско ръководство. Училище имами  Хатипа – това е чисто религиозни училища, които действат в цяла Турция, и техният брой се увеличава с всяка изминала година. Засилване на връзките на Турция с „Братя-мюсюлмани“ и увеличаване на военна, икономическа, социална помощ за африканския регион в момента е приоритет на Турция. Тайиб Реджеп Ердоган многократно критикува Запада и неговата политика на икономическа експанзия по отношение на целия  свят, особено към африканския регион. Турция е установила трайни връзки с редица африкански държави и, най-важното, с Сомалия и Судан. Наред с това Турция също създаде свои военни бази в Могадишу, Сомалия и Африка. Турция се стреми да разшири своя обхват и подобряване на своето глобално положение, така че в крайна сметка ще проправи  пътя към засилване на регионалното господство. За постигането на тези цели на Турция включва инструмент „мека сила“ в своята идеологията на неоосманизма. Те носят огромни хуманитарни програми и възстановяване на бедни райони заселени с африкански мюсюлмански общности. Тази политика  доближава  Турция към статут на световна сила, като и за насърчаване на панисламизма и неоосманизма.

Политическата идеология на неоосманизма включва стратегия на  засилване на икономическото и военно влияние в бившите области, които са под контрола на правителството. Това се вижда от факта, че отношенията на Турция със Судан се задълбочават с течение на времето, като суданското правителство издава указ за предоставяне на Турция на“Суакинските острови“ за възстановяване на османските крепости. Според някои учени, Турция е изградила своята най-голямата военна база на Суакинските острови, и тези острови са стратегически важни за Близкия Изток. Тъй като той служи като кръстопът между Аденския залив, Червено море , Саудитска Арабия и Източна Африка. Освен това, тези острови са най-големите пристанища на Судан за търговия със света; нарастващото присъствие на Турция в региона на Африканския Рог прави Египет и Саудитска Арабия зависими. Изглежда, че Турция се фокусира върху това, за да стъпи на такива енергийни коридори, чрез Суакинските острови.

Наред с това Турция пропагандира своята политика за предоставяне на помощ на народите от Африка, политика, базирана на икономическото сътрудничество, а не на икономическа експанзивната политика на Запада. От друга страна, Турция  разширява територията си, навлизайки в северна Сирия, с цел възвръщането на територията на бившата Османска империя, описва концепцията на неоосманизма. В момента Турция вече е възстановила  сирийската провинция която е под неин контрол  и провинция Африн. Ако дълбокия анализ на целия сценарий  може да се заключи, че Турция е в истинския смисъл на думата се ръководи от  идеологията на неоосманизма, създавайки  влияние на стратегически важни места. Турция не спира до тук, а е увеличила числеността на войските на Северен Кипър е около 30 000 души. Тя също така предяви морски териториални претенции край бреговете на Кипър във връзка с новите открития на газ. Освен това, Турция се увеличи своето присъствие в Централна Азия чрез създаването на икономически връзки със страните. Дълбочината на връзката е очевидна от създаването на ТАКМА (тюркска  военна сила). Това се възприема като турски вариант на НАТО. В тази сила се предлагат да влязат  държавите  Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Казахстан, Монголия.

Реджеп Тайяб Ердоган постави под въпрос работата и напредъка на международните институции, намиращи се под влияние на Запада. Администрацията на Ердоган многократно е подавала сигнали за излизане от договори на ООН и разкритикува договори даващи големи правомощия. Той  отрекъл тяхната политика, насочена към това, да се държат  развиващите се държави в затруднено положение и зависимост от Запад . Администрацията му също така разкритикува Лозаннския договор от 1923 г., който установи териториални граници на съвременна Турция, която модерна Турция при Эрдоган  отхвърля и изисква връщане на територии, незаконно отнети от нея . Турция изисква връщането на земи, като това е било планирано в рамките на план „Мисак-ъ-Мили“.

Освен това, Турция има изискване за връщане на земите на бившата Османска империя, както и тези от територията които се простират от страна на северна Сирия, северен Ирак, цялата съвременна Армения, някои части от Грузия и Източна Тракия, която сега е част от Гърция. След анексирането на Китай на Ладак, незаконно анексиране от Индия на окупирания от Кашмир и незаконната окупация на палестинските земи от Израел Турция не изключва възможността за анексиране, граничещи с нея райони. Тези стандарти и стратегии за укрепване на властта са определени от самата  международната общност. Незаконната анексия на палестински земи с иск, предявен от Израел за връщане на земи на техните предци дава на Турция елегантен начин за връщане на земите на Османската империя. Западния свят  трябва да спре неоосманизма , тъй като счупената западна  версия на османизма е  Израел. Аз ще завърша своята аргументация с  този цитат и надеждата за мирен свят.

– Този, който се бие с чудовища, трябва да внимава, за да не се превърне в чудовище. И ако дълго се вглеждате в бездната, бездната ще започне да се взират в теб.“
Фридрих Ницше