На 9 май 1974г. в София умира Любомир Панайотов Пипков. Български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката. Любомир Пипков написва един от първите химни на ПФК Левски през 1921г. когато е само на 16г.
Роден е на 6 септември 1904г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918г. От 1919г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926г., където учи в Ecole normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928).
Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
През 1932г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932-1937г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
През 1934г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва операта „Момчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
След преврата на 9 септември 1944г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярния химн „Шумете дебри и балкани“. Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др. Основател на списание „Музика“
