На 9 май 1915 г. умира художникът Ярослав Вешин- родоначалник на баталния жанр в българското изобразително изкуство
доц. д-р Петър Ненков
Той е роден в чешкото градче Вране на 26 май 1860 г. През 1880 г. завършва Пражката художествена академия. След това продължава образованието си в Мюнхен, Германия .
През 1897 г., по покана на българския министър на просвещението Константин Величков, пристига в България, за да преподава в Рисувалното училище в София.
Навярно много смелост му е били необходима, за да остави своята родина и да пристигне в непознатата България през 1897г. Единствено го води благородната му кауза да помогне на прохождащото изобразително изкуство в младата българска държава.
След пристига нето си в София започнал да рисува различни сюжети и същевременно работил в Рисувалното училище.
През 1903г. поради несъгласия с ръководството на училището той напуснал преподавателския си пост.
По-късно плучил покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария, но за учудване на всички, предпочел да остане в България, която обикнал като своя втора родина .
През 1904 г. станал военен художник и се утвърдил, като родоначалник на баталния жанр в българската живопис.
През двете Балкански войни 1912-1913 той създал известните картини „Отстъпление на турците при Люлебургаз“, „На почивка след 13 март“, както и знаменитата „На нож“, превърнала се в символ на българската армия.
Умира на 9 май 1915 година. Ярослав Вешин оставя след себе си, е изключително богато творчество и обикнал България много повече, отколкото някои българи!
