На 9 май 1876г. башибозук извършва клане и запалва Ново село.
Новоселските мъченици са изкланите от турците беззащитни българи християни по време на клането на 9 май 1876г. в новоселския манастир “Света Троица” в град Априлци. Костите им са погребани там.
След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, от към м. Чуката, се появили многобройните пълчища на башибозука и с това заплашвали да ударят в гръб и да обградят въстаниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора.
Намиращият се по това време в манастира свещеник Георги Христов, за да отвлече вниманието и да забави колкото може по-дълго прииждащия башибозук, се залостил в горния етаж на манастирската сграда за гости, въоръжен с пушки, револвер и боеприпаси. Той открил честа пушечна стрелба и с това си жертвено дело свещеник Георги Христов успял за известно време да задържи жестокия враг, но когато нападателите разбрали, че се стреля от едно място, веднага нахлули в манастирската обител и поп Георги бил убит и жестоко насечен от турците.
Така варварски са убити и монахините Сусана Ц. Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина, а останалите живи са подложени на ужасни гаври и поругаване. След това манастирът е запален и опожарен, а башибозукът се спуска из селото да граби, пали и убива.
Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и жестокост, мнозина претърпяват мъченическа смърт, сред които са и старият свещеник Никола Барбулов, на когото скубали брадата косъм по косъм, оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на когото отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия куриер Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана многократно, докато умряла…
Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с малки кученца, а в черквата на пода били разхвърляни шкембета от добитък.
1. Въстанието
На 1 май 1876г. на връх Бабан е даден сигнал за най-масовото въстание в Северна България – въстанието в Ново село, Кръвеник и Батошево. На 2 май по обяд пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в присъствието на множество новоселци, даскал Никола Дабев тържествено обявява Новоселската република
Знаело се е, че въстание в близките големи селища Севлиево, Габрово, Троян няма, но Ново село все пак се вдига… На 2 май от Габрово по посока на въстаналите села се отправя четата на Цанко Дюстабанов. На 5 май в Ново село пристига писарят на четата Георги Бочаров и описва в своя дневник „Габровското въстание 1876 г. – априлий 30-тий и посрещането на четниците в Ново село“ така:
„От края на селото до пазарния площад, от двете страни на пътя, имаше мъже, жени, деца. Щом стигнахме мегдана, засвириха гайди и гъдулки. Изви се голямо и буйно хоро. Забравихме умора, забравихме, че сме тръгнали на бой за свобода. Тук беше свободата.“
2. Отзвук по света за кланетата по време на Априлското въстание
През май 1876г. в руския и европейския печат проникват първите, макар и непълни, сведения за ужасните кланета в България, за продаване в робство на жени, девойки и деца. Влиятелният лондонски вестник „Таймс“ съобщава на 18/30 май 1876 г., че в България са избити 25 000 души и повече от 1000 български деца са отвлечени и продадени като роби.
Английското правителство дава пълномощия на втория секретар на посолството си в Цариград Уолтър Беринг за свой анкетьор, руското упълномощава княз Церетелев, а американската комисия се оглавява от Юджийн Скайлър.
Но докато Скайлър и княз Церетелев се стремят да разкрият същността на робския режим на Портата в българските земи и размерите на кръвопролитията, Уолтър Беринг получава поръчение от английското правителство да оневини или най-малко да намали вината на Портата. Въпреки стремежа на Беринг да представи въстанието като „изпълнение на проектите на някои лица от Москва“, той не може да скрие жестокостта, която проявили турците при потушаването на въстанието.
На 8 август в Ново село пристигат членовете на Европейската комисия- княз Церетелев, Ю. Скайлър, Ед. Калвет и българинът Петър Димитров – преводач. Намират жителите му в крайно бедно и окаяно състояние. Калвет с покруса констатира: „Ново село с колибите и хиляда и четиристотин къщи – всичко седемстотин седемдесет и две изгорени“. В резултат от сътрудничеството между княз Церетелев и Ю. Скайлър е изработено общото официално изявление, което те наричат „process verbal“ (протокол). Документът е съставен в Пловдив на 10 август 1876 г. и представя първите впечатления от жестокостите, с които се сблъскват анкетьорите по местата на Априлското въстание. От гледна точка на навременност този доклад предизвиква най-голям обществен отзвук, принудил европейските правителства да търсят решение на българския въпрос. На 20 ноември е съставен и пълният доклад на генералния консул и секретар на легацията на САЩ в Истанбул Ю. Скайлър.
На 3 април 2011 г. с решение на Светия синод бяха канонизирани мъчениците за вяра и род загинали при потушаването на Новоселското въстание: монахините – Сусана Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева, свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов. И други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа смърт по време на Новоселското въстание – за вяра и род…
