Несъмнено както всяка година ще се разгорят великите дискусии . Пак ще се появи разделението по оста фили- и фоби – . А не е ли по- удачно да замълчим .Да склоним глава пред загиналите и да спрем с всички глупости .Невъзможно е , защото някъде вече са наточили перата за поредните пасквили , които ще напишат . Светът е меркантилен и трябва да оправдаят средствата ,които са вложени в тях .
А светът е прекрасен . Дори и от тази гледна точка , че оръдията са замлъкнали и човешкото ухо не е слушало повече симфонията на изстрелите си заслужава да замълчим . За нас българите 9 май е трагична дата . Тя слага край на надеждите за национално обединение , което благодарение на германската армия се осъществи за кратко . Макара и илюзорно ,макар и формата на администриране , но земи , за които се е ляло кръв преди бяха за кратко в границите на майката Родина . 9 май е трагична дата , защото загиналите при Драва Соболч , Харкан и Страцин загинаха за една чужда кауза . Ако сравним Франция и нас аналогиите са повече от трагични . За мен лично е смешен плачът на т.нар антифашисти за всичко което се е случило след 9 септември . Един прокомунистически преврат с помощта на Съветската армия ,който поставя България в една мъгла , която тра 45 години и последствията изпитваме и досега . И то не толкова политически , колкото душевно , защото да чакаш постоянно месията , който да те оправи е рецидив на комунизма , когато държавата беше майка за всички ни .
За фобите – днес е денят на Европа . Денят на обединението . Отново ще попитам на кого ?
Сблъсъците консерватизъм – либерализъм отдавна преминаха границите на континента и се извършват по цялата Земя .Светът вече определено не е същия . Поляризацията е във всичко и заплашва устоите на нашето битие и житие .Но все пак на този ден на Запад от Балканите оръдията са замлъкнали и съюзниците на СССР разбраха , че войната в Европа е свършила . Война преминала през пораженията на 1940 г и победите на 1944г . Снимката със срещата на двете сили на Елба показва илюзорната надежда на целия свят , че всичко вече е свършило . Снимките на освободените от лагерите показва илюзорната надежда , че това е назад в миналото
Само за едни тази дата е символ на нещо свято . Нека наистина замълчим и престанем да плюем по една победа , която за народите на Русия е символът на мъжеството с което те я извоюваха . За нас българите тя е трагична , но за руснакът това е победа над самите тях . От една армия ,която не желае да воюва за Сталин през 1941 г, да изминат душевния катарзис и да се превърнат в боеспособна единица , която да върне германците в Берлин през 1944 г си струва да изкажеш уважение .Ние българите имахме щастието да не изпитаме това , което изпитаха те . Гладът на Ленинград , воят на Сталинград , ужасите на Курската битка , пораженията и победите . Това са все реални неща , които тези хора преминаха . Аз лично изпитвам уважение . Откровенно не изпитвам омраза . Не го изпитвам , защото реално бих си задал въпроса , ако същото се случеше с нас как и ние бихме се чувствували . Ужасите на тази война ние не ги изпитахме . Ужасите на погрома и наказателните отряди ние въобще не почувствухаме . Да дойдоха в България и ни окупираха . Така е – ние бяхме от страната на победените и изпитахме ужаса от това . Но да говорим глупости за нещо , което ние лично не почувствухме е наистина смешно .
А животът е наистина хубав , когато оръдията не говорят и затова никога да не забравяме това .
