1949година е започнала сърбизация на Пирински край. Дядо Сандьо[Александър] Тъпанков знае, че е българин, много обичал да си пее за Райна Княгина и военни песни. Не се пише доброволно Македонец. По занятие земеделец, можел да присажда лози и дръвчета. Имал хоби да се бори по съборите, бил пехливанин. Всички турци и помаци го уважава ли. Даже на 65години можел да хване 2 големи пирона с дланта си и с един удар пробивал 4см дъска на пейка в парка. Дядо имал 3 дъщери и 3ма сина. Голямата се омъжила 45година за милиционер. Семейството имало около 70декара имот, повечето от на баба Елена от баща и Георги Пулев. Повечето поливни. 1949година дядо имали добра година и от череши, грозде, ориз и може би от пшеница се канели да направят 3 етажна къща. До юли месец са изкопани основите. Докарани са камъни, греди и подготвили тухли. Дядо имал смелостта да не го командват. Често използвал думите: -Стоиле, дойдоха ли англичаните.
А те са на 20 км в Гърция. По скоро някой им е за видил.В един ден двора и центъра на селото са блокирани. Сигурно е било юли месец. Вуйчо Йордан го водят двама негови набори с пушки в ръце, с навити панталони до коляно и изкалян. В момента поливал царевица. Нашите ги качват в камион а вуйчо водят в общината. Баба Елена, слаба и дребна жена се хваща за телеграфен стълб и реве и не дава да я качат, с нея реват и тяхните роднини, които ги изпращат. Главния кръволок, се смилява и качват и вуйчо на камиона. Скоро на гара ги качват на конски вагон и за Дунав. Сложили един слаботелесен милиционер да ги пази и дядо на няколко пъти искал да го трепе. Баба го успокоявала. Настаняват ги в с, Въбел, Никопол ско, в дома на богат селянин. Нощно време идва младеж на вратата и викал:Тук живее кулак, на народа върл враг! Това по няколко пъти на нощ. Стопанина молил дядо да го защити, ако дойдат да го убиват. Както и да е първата година пишат на щерката през месец, два:
Верко продай гредите! Верко продай тухлите, напролет други ще направим.! Верко продай камъните! Верко продай царевицата и Т. Н.
При този тормоз, средния брат Митко се разболява от туберкулоза. Скоро умира, пеницилина пристига по Червен Кръст, но са дадени на друг болен. Няма работа на дунава и пишат прошение да ги прехвърлят на друго място, където има работа. Пращат ги в Черни вит, Тетевен ско. Там имало и консервна фабрика и леля работила там на 15години.а дядо и вуйчо Йордан режели дърва в гората.Сигурно са мразели комунистите и са разменяли мисли младежите. Там някъде 50 година са се срещнали семействата на Георги Младенов и на моя вуйчо Йордан Тъпанков. Младите са обсъждали, колко е трудно в поробена та родина. И постепенно са стигнали до мисълта да бягат зад граница. А границата се е охранявала и се е стрелял на месо. Започнали подготовка, карти, сигурни хора по граничните села. Оръжие. Така събрали малко пари тръгват към родния край. Вуйчо се прощава със семейството и баба го питала къде ще ходят. Отговорили, са че отиват в града да търсят работа. След като ги изпратили, баба се сепнала и рекла:
-Сандьо, те ще бягат в Гърция.
Майка на 9 години го помнеше това и го разправяше. Не знам как точно, но бягат само 3ма от младежите, другите чакат. Вуйчо ми, Георги Младенов и още едно момче, може би брат му. В торбата на вуйчо ми Йордан имало 2гранати и пистолет в палтото. Сигурно и другите са били въоръжени. Не са отивали на вечеринка а на охранявана граница. Трудно, но минават граница. Първата работа била да отидат в черквата и да запалят свещ. Месеци чакат техните близки, новина дали са успели. След доста време разбрали от свободна Европа, че са живи и в Гърция. Скоро Георги Младенов, може би и брат му са изтеглени в Канада от по големия брат. В лагера не е било много добро място. Скоро обаче към вуйчо се приближил един турчин, може би помак и го попитал не е ли той син на Сандьо Тапанков, от Гърмен-пехливанина.От дума на дума се стигнало до там, че скоро се включил в американските части с борба с комунизма в България. Още дейността му е с гриф Строго секретно. Знам, че е обучен на диверсионна работа и всичко свързано с логистиката на американската армия при една война. Радист. Но след малко повече от година има преговори за разоръжаване и нашите момчета са уволнени и пратени на добри места за работа. Вуйчо ми избира също Канада, дълго време работи в златни рудници и става главен надзирател. След време има хотел, ресторант и доста пари. До 93година за ходене на гости до Полша и България, по харчил 200 000долара, за 20години. Затрупвал ни е с подаръци. Даже беше пратил на майка ми златен часовник през 60те години. И братя Младенови и и моя вуйчо бяха близки приятели и си ходеха на гости. Знам, че са помагали на много хора емигрирали в Канада. Но сега не е така, всеки гледа другия да е зле. Иначе и братя Младенови и и моят вуйчо си отидоха почти в една година. Бог, да ги прости! В онзи свят сигурно няма комунисти. Вуйчо беше женен за полякиня и имаше 2 деца.
От къде зная кога са преминали границата. Имам документи, където са интернирани. Но ми се е за била в главата случката с военната комисия преди 40години. Един откачен подполковник ни строя ваше и врякаше глупости по около 30 донаборници. Последна военна комисия. 1980г. Имаше смели момчета и допълнително го влудява ха. В коридора на училище 30голи момчета обикалям доктори. За последно. На една маса ни събират досиетата. И чувам въпрос :Близки в чужбина? И на мен ми се подкосяват краката, чувам пред мен:
Чичо във ФРГ, вуйчо във Франция. Успокои се! Пита мен, близки в чужбина? Вуйчо в Канада! Заеквайки казвам.
Друг въпрос:
Кога е изменил? Аз не знам. Ама завеждащ ата военно бюро казва; Пиши изменил 51година.
