На 8 май 1857г. в Сопот е родена Станислава Петрова Караиванова-Балканова. Българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“. Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:
„Я дойди при мене българке
Ела след мен сестричке
Облечи бела премена
да идем в гора зелена.“
Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872г. става първата българска учителка в Битоля. Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870-1873), след това в Солун и в Крива паланка (1878).
След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878г. в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.
