На 6 май 1882 година е роден един от създателите на българската опера и бележит композитор Маестро Георги Атанасов
доц. д-р Петър Ненков
Маестро Георги Атанасов е роден в Пловдив на Гергьовден, 6 май 1882 година. Баща му е родом от родопското село Куклен, преселил се в града на тепетата, за да търси препитание, като чирак. Георги е само на две години, когато родителите му се разделят. Бащата заминава за Беломорието на гурбет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години юношата остава сирак. Така той опознава нуждата, а бедността ще го съпътствува през целия му живот. Въпреки жестоките удари на съдбата, той от малък се отличава с музикалното си чувство и поетичната си душа. Едва седемгодишен пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата „Св. Богородица“, като най-малкият хорист в него . Когато веднъж му попада за малко китара, бързо се научава да свири на нея. Когато си я вземат, той обсипва майка си с горещи молби да му купи друга, ала бедната майка няма толкова пари, затова решава да му купи окарина. С този примитивен музикален инструмент Георги свири по цял ден в махалата под Небет тепе.
Шанс да го чуе, има големият композитор Панайот Пипков – автор на химна „Върви народе възродени” – за славянските първоучители Кирил и Методий. Върнал се наскоро от Италия, където завършва Миланската консерватория, Пипков оценява таланта на момчето и му разрешава да свири на неговото пиано. Той е и виновникът, който успява да склони вуйчо му, офицерът Спас Георгиев – настойник на малкия Георги, след смъртта на майка му, да го изпрати да учи музика.
Едва 15-годишен Атанасов поема към Букурещ, където се записва в Музикалната консерватория. Без достатъчно пари, без добро познаване на езика, Георги успява да се пребори със спънките става един от най-добрите ученици в Консерваторията. Явява се на изпит, за оркестрант в Букурещката опера, който издържа успешно и тази му работа го осигурява материално, за да продължи своето образование. В продължение на 4 години и половина Георги Атанасов учи курса за тромбонисти и тъкмо, когато трябва да се дипломира, между България и Румъния избухва дипломатически конфликт, заради убийството на румънския министър-председател Михаяну. Всички български студенти са депортирани. Между тях е и Георги Атанасов. Младият музикант се озовава в родния си град, без да е завършил своето образование. Тук известно време дава частни уроци, включва се в Пловдивското певческо дружество и в музикално трио, участва в концертни програми.
Още в Букурещ, диригентът Валини, му препоръчва да учи оперна композиция в Италия, но за там трябват много пари. Вуйчо му, който е напуснал армията, продава имотите, които има на село и успява да му осигури необходимите парични средства, с които Георги поема към родината на Верди и Росини. В Миланската консерватория, учебните такси са неимоверно високи, а и неговата възраст е над пределната за кандидатстване. Това го кара да се запъти към град Пизаро на Адриатическо море, където постъпва в музикалния лицей „Росини“, чийто директор по това време е световно известният Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапункт. Бедният студент е принуден да моли българският монарх Фердинанд, да бъде подпомогнат с държавна стипендия, за да продължи музикалното си образование. Но тя му е отказана. Той спи по плажове и приятели и живее в крайна мизерия. Намират се отзивчиви италианци, които го подпомагат материално. И така 2 години и половина Георги учи в Пизаро. Неговата настойчивост и упоритост, в края на краищата са възнаградени и той завършва успешно лицея, като получава с дипломата си и званието „Маестро ди музика“. При завръщането му в България това звание „Маестро“ ще стане неделима част от неговото име. Завръща се в Пловдив през 1903 година. Отбива военната си служба като музикант- тромбонист във военнодуховата музика на 9-ти пехотен Пловдивски полк, с капелмайстор Спас Софиянлиев.
Отличното му музикално образование e причина да замине за Хасково, където създава духовия оркестър на 4-ти резервен полк през месец декември 1903 г. Още в първите месеци на 1904 година полкът е предислоциран в Карлово и получава името 28-ми пехотен Стремски полк. Заедно с него се мести и духовата музика на полка. В Карлово Маестрото престоява само 4 години и през 1907 г. той е преместен като капелмайстор на 21-ви пехотен Средногорски полк в Пловдив.
Макар и кратко, неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря в съзнанието на местните хора и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец . Тук той се влюбва и жени за местната девойка Ана от стария карловски род Банялиеви, която му ражда три дъщери. Дарбата на Маестро Георги Атанасов не може да се побере в рамките само на бойните маршове. Той твори и други музикални творби. Създава своята първа оперетка „Учителят е болен“. Първото му голямо музикално-сценично произведение е операта „Борислав“, написана по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Произведението вижда бял свят през 1910 година, когато Маестрото живее в Пловдив.
От 1914 до 1920 година Георги Атанасов служи в София като капелмайстор на Гвардейския духов оркестър/ първият симфоничен оркестър у нас/. С него той изнася общо 97 симфонични концерта в градското казино на столицата, което го утвърждава като един най-изтъкнатите български диригенти през 20-те години на миналия век. Включва в програмата музикални произведения на класиците: Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Чайковски, Хайдн, Мусоргски. Между участниците и солистите в оркестъра са такива големи музиканти, като Панчо и Любен Владигерови, Саша Попов и други. През периода 1920-1923 г. е капелмайстор на военнодуховата музика на Военното училище.
Той е един от създателите на оперното изкуство у нас. През 1917 година завършва втората си опера „Гергана“ по поемата на Петко Рачов Славейков „Изворът на белоногата“. Още същата година операта е поставена от Кръстю Сарафов в „Оперната дружба“ и спектаклите преминават с голям успех. Следващата опера на Маестрото е „Запустялата воденица“ по либрето на известния български композитор и офицер Александър Морфов, брат на оперната прима Христина Морфова. През периода 1922-1923 г. работи, като диригент на оркестъра на Софийската опера.След 9 юни 1923 г. Маестрото е уволнен, като диригент на операта, под предлог, че е симпатизант на БЗНС. Непрекъснатите интриги, които плетат около него зложелателите му, го принуждават да се затвори в себе си.
През 1924 година той завършва четвъртата си опера „Цвета“, а малко по-късно написва своята великолепна „Македонска кървава сватба“ по текст на Войдан Чернодрински. Поставена на сцената на Кооперативен театър, тази творба е посветена на борбата на българите в Македония против турското робство и има блестящ успех. Интересна е историята на написването на творбата. Тъй като нямал представа за българския фолклор в Македония, Маестрото се оплаква на автора на текста и само след няколко дни дейци на ВМРО го прехвърлят инкогнито през държавната граница, за да присъства на автентична македонска сватба, спомен от която му остават шарени чорапи, дарени му от булката. В края на 1923 г. под давление на общественото мнение Маестрото е върнат като капелмайстор на Гвардейския оркестър, в който служи до 1926 г. През периода 1926 -1931г. отново е капелмайстор на оркестъра на Военното училище. Същевременно създава операта „Косара“, която бележи нов момент в творчеството му и пренастройва неговата лира от битова на историческа тема. През 1930 г., ражда поредната си перла в своята музикална огърлица шестата си опера „Алцек“. Освен на опери, Маестро Георги Атанасов, е автор на пет детски оперетки като Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), на бойни маршове, солови песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и други.
Като капелмайстор на военнодуховия оркестър на 21-ви пехотен Средногорски полк Маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния бой на връх Средногорец, в Родопите призивните звуци на бойните маршове, изсвирени от неговите военни музиканти са онази могъща сила, която кара воините от полка да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противника. Не случайно славният командир на полка, полковник Владимир Серафимов, с чувство на гореща признателност благодари на капелмайстора за моралната подкрепа, оказана на бойците в решителните мигове на боя, когато положението виси на косъм.
Изтощен до краен предел от неуморния си, упорит труд, като диригент и композитор, отвратен от критиките на своите зложелатели той заболява тежко от диабет, който прераства в туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за слънчева Италия, за да се лекува. Там получава помощ от института „Про ориенте и временно състоянието му се подобрява. Болестта му обаче вече е в напреднал стадий и на 17 ноември 1931 година той умира в санаториума „Лаго ди Гарда”, още ненавършил 50 години. Погребан е в Италия.
Пет години по-късно, по инициатива на негови приятели и почитатели са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в България. От Италия до Бургас с параход, а оттам до столицата с траурен влак е транспортирано тялото на Маестро Георги Атанасов и е препогребано в София през февруари 1937 г. Посмъртно получава всенародно признание за своя музикален талант и творчество, като един от най-популярните военни капелмайстори и създатели на българската опера.
