БОГ , НАЦИЯ , РОДИНА – АЗ СЪМ ПЕТКО РУСАНОВ

С определено самочувствие посрещам своята 53 – годишнина . Зад мен наистина са моите приятели , каузата и идентичността ми . За тези години на тази грешна земя изживях какво ли не и ако сега съм в началото на своя втори Ренесанс аз извървях своята Голгота и своя ад .

Да проблемите все някой не са решени , други сега започват , но най- важното е оня дух , който те кара да се втурваш в битката и сраженията . Всичко започва от главата . Животът го е доказал , че когато липсва мотивацията всичко друго е безмислено . Опонент ме нападна ти с тази своя интернет дейност какво чак толкова правиш . Откровенно го възприемам като дълг , като работа , като нещо в което се стремя да бъда над всички иначе ако бъда част от тълпата или другите няма смисъл да го правиш .

За това време се убедих , че много хора не предполагат задкулисието на всичко . Много не предполагат за съмненията , дерзанията и скрупулите дали да пуснеш това или онова . Никой не предполага цената на победите и съмненията на пораженията . Да на пръв поглед е много лесно – качваш , пишеш или копираш от някъде .

Може би отстрани изглежда така . Никой не предполага понякога колко време е било необходимо за да намериш даден факт , да напишеш дадена статия или да структурираш политиката си . Никой не предполага какво ми коства отказите , какво ми коства душевните терзания , че съм отказал .

С  тези редове не се оправдавам искам да кажа на всички , че тази победа дава всичко , но и отнема всичко . Ти ставаш част от това и това навлиза в мислите ти и то те обсебва . За силно емоционален човек като мен всяко нещо , всяка стъпка взема и слага в душата ми . Има отминават , но има си ги спомням винаги , защото са ми дали нещо , което не се забравя . Такова едно нещо е първата ми публикация за Ваня Андонова в Приморско и публикацията за Саша Барон . Когато лайковете започнаха да растат , наред с коментарите изпаднах в нервна възбуда , защото очите не можеха да повярват , че това ми отвори врата , която не бях очаквал . Следващият момент идването на Силвия Дерменджийска в групата за Егея . Снимките от минали времена , непознатата история на Егейска Македония все бяха неща , които ме накараха да разбера , че връщане назад няма .

Иначе животът си тече , но нищо вече не е същото . Всичко започнало от първите статии и сега вече с блога сложи отпечатък върху моя живот . Ще има бури , ще вее какво ли не , но вече има път по който вървя . Каузата , приятелите , животът , Габриела всичко е събрано в една шепа , която няма да се разтвори . Вече не поглеждам назад . Няма смисъл . Всичко е там напред . Всичко е там където е изгрева и както бях писал някога ще вървя към своя Олимп , за да седна на трапезата на боговете Ще седна и ще им разказвам какво съм видял и преживял на грешната земя и после ще отида там където господ ми е отредил . Искренно се надявам да не си вярвам много и да не се вземам на сериозно . Но едно е вярно , това което се случи ще ме държи докато главата ми може да създава и ръката може да държи . Животът показа , че има нужда и от такива като мен .