Чрез християнизацията в българското общество се извършила една свое-образна революция, която засегнала всички сфери на живота: институциите, правораздаването, обществените порядки, брака, имуществените отношения. При липсата на запазени домашни извори е трудно да се каже колко бързо е протекла тази революция в една или друга сфера на живота в България. Но така или иначе обществото в крайна сметка било принудено да се преустрои, като писаното право заменило обичайното, общественият морал бил поверен на грижите на църквата, държавата започнала да се намесва – чрез своето законотворчество и правораздаване – дори в такива сфери на живота като брака, наследяването или подялбата на имущество между наследниците, гри-жата за правата на вдовиците, разведените и сираците, защитата на децата от посегателствата на педофили, а също и в ред други области, в които по-рано намесата Ý би била немислима. Нещо повече, при новите порядки църквата и държавата в немалко случаи си поделяли правото на наказание и превъзпи-тание на провинения, като държавните съдилища издавали присъди според светското наказателно право, а църквата от своя страна налагала епитимии. Най-красноречив пример за такова поделяне между държава и църква на на-казателната и превъзпитателната отговорност е Законът за съдене на хората, който предписва всевъзможни комбинации от телесни наказания (например бой с пръчка) и епитимия.
a11В настоящата статия ще разгледаме накратко някои аспекти от семей-ното и наказателното право, които още в първите десетилетия след покръс-тването гарантирали правата на жените и децата в българското общество и наказвали посегателствата срещу тях. За съжаление не можем да цитираме конкретни казуси от съдебната практика, защото данни за такива казуси не са запазени. Запазени са обаче, макар и в по-късни преписи и редакции, за-конодателни сводове, които дават ясна представа, каква е била правната за-щита – поне на теория, ако невинаги на практика – на един такъв немалък сегмент от обществото, какъвто са представлявали жените и децата. Разбира се, още в началото трябва да се направят известни уговорки: например, че обичайната уредба на брака и развода, установени още преди покръстване-то, вероятно са продължили да съществуват и дълго след това паралелно с опитите да се наложи бракът по т.нар. екложно право. Като доказателство за голямата устойчивост на брачно-правните обичаи, възникнали още по време на езичеството, служи и фактът, че бракове чрез кражба на невеста, откуп, приставане и дори без църковна благословия се срещат в някои краища на България дори и в края на XIX или през първите десетилетия на ХХ в. В са-XI X или през първите десетилетия на ХХ в. В са- или през първите десетилетия на ХХ в. В са-мата Византия църковният обред при сключване на брак станал задължителен едва в края на IX в., а в България – по време на византийското владичество.IX в., а в България – по време на византийското владичество. в., а в България – по време на византийското владичество. Голяма устойчивост показвал и обичаят бедни родители да продават децата си в робство – византийските извори споменават за този български обичай дори в края на XI в.XI в. в.Колкото и устойчиви да са били езическите обичаи обаче, още с акта на покръстването българският владетел, подкрепян от църквата, показал, че има и желанието, и политическата воля да наложи нов тип закони, които да съот-ветстват на християнския характер на държавата му. Тук няма да се спирам на настойчивите искания на княз Борис І да получи не само богослужебна литература, но и писани закони и от Константинопол, и от Рим. („Позволено ли е на държавата да съди за престъпленията?“, питал Борис папата.) Няма да се спирам и на напътствията, които князът получил от двамата най-видни представители на църквата по онова време – константинополския патриарх Фотий и римския папа Николай I. Ще отбележа само, че съветите на патриар-I. Ще отбележа само, че съветите на патриар-. Ще отбележа само, че съветите на патриар-ха относно брака и отношението на управляващия към жените са заимствани предимно от класическата морализаторска литература, докато Отговорите на папата почиват върху Юстиниановото право, някои закони на лангобардските крале и декретите на предходни папи. Няма да се спирам и на третия възглед за брака и за жената, почерпан изцяло от Библията и вероятно застъпван от лИлЯна СИмЕоноВаa
a11византийските мисионери по места, който е намерил отражение в Житието на Методий. По всички тези въпроси вече съм писала другаде. Правната обосновка на християнския брак и произтичащите от това пра-ва на жените и децата са намерили отражение преди всичко в т.нар. славянска Еклога и в по-малка степен в Закона за съдене на хората. Изследването на тези юридически паметници обаче се натъква на редица трудности. Така на-пример не е известно нито кога точно са съставени или преведени споменати-те паметници, нито кога са промулгирани. Що се отнася до Закона за съдене на хората, той не е познат в своя оригинал, а само в две по-късни редакции – кратка и обширна, като спор буди както въпросът за мястото на съставянето му (Великоморавия или България), така и въпросът за съотношението между двете му редакции, а именно дали кратката редакция е по-близо до изгубе-ния оригинал или обратно. Т.нар. славянска Еклога пък съдържа множество немаловажни отклонения от византийския оригинал. Любопитно е, че тези отклонения съответстват на някои текстове на Закона за съдене на хората. Той от своя страна заимства общата структура на византийската Еклога, но съдържа и редица постановки, които имат преки аналози в Отговорите на папа Николай: от общо 32 глави на кратката му редакция 12 са във връзка със 17 отговора на папата и носят явни следи от въздействието на тези отговори върху тях. За славянската Еклога се спори дали е била съставена едновре-менно със Закона за съдене на хората или доста по-късно. Съществува дори мнение, че в съдебната организация на средновековна България прилаган от светските съдилища като истински закон е бил само Законът за съдене на хората, а двете еклоги (византийската и славянската) са се разпространява-ли като справочници на боравещия с тази материя, но не са имали силата на закон. И накрая трябва да се изтъкне, че в различните Кормчии книги, които са паметници от една по-късна епоха, славянската Еклога винаги е поместена заедно с кратката редакция на Закона за съдене на хората. И така, без да сме сигурни кой от двата законодателни свода – славян-ската Еклога или Законът за съдене на хората – е бил прилаган в светс-ките съдилища на България в първите десетилетия след покръстването, да пристъпим към основните законови положения, осигуряващи правната за-крила на жените и децата според единия и другия закон. По въпросите на семейно-имущественото право славянската Еклога, подобно на византийския оригинал, следва в общи линии Юстиниановото законодателство. И все пак т.нар. екложно право съдържа някои постановки за брака, които представля-ват модификация на Юстиниановите закони. Например годежът, от който – като обещание за бъдещо встъпване в брак – преди не произтичали никакви праВна ЗащИта на ЖЕнИтЕ И дЕЦата В ноВопокръС тЕното българСко общЕСтВо …a
a120юридически задължения, съгласно Еклогата се превръщал в подготвителен стадий на брака и разтрогването му водело до заплащане на неустойка от страна на разтрогналия го. Бракът, според Еклогата, представлявал съюз между мъжа и жената, като двамата имали еднакви имуществени права. Нещо повече, брачното християнско право за първи път било разработено именно от Еклогата: за разлика от Юстиниановото законодателство и каноните на Трулския (или VI Вселенски) събор от 681 г., тя разглежда много по-подроб-но забраните за брак между кръвни роднини и значително намалява броя на законовите поводи за развод. Изменения се констатират и в други раздели на гражданското право, които по един или друг начин имат отношение и към брака и родените от него деца. Такива изменения забелязваме например в трактовката на въпросите за опеката и попечителството, за даренията, за реда на наследяването на имуществото на починал родител, съпруг или кръвен роднина.Какво представлява бракът по т.нар. екложно право? Необходимо усло-вие за неговата валидност е и двамата съпрузи да са християни; бракът между езичници е невалиден. Еклогата поставя условие, щото и сключващите го-деж да са християни, да са навършили 7 години, да бъде постигнато съгласие както между тях, така и между родителите им (виз. Еклога титул I, статияI, статия, статия 1; слав. Еклога титул VIII, статия 1). За сключването на брак пък се изискваVIII , статия 1). За сключването на брак пък се изисква, статия 1). За сключването на брак пък се изисква мъжът да е навършил 15 години, а жената – 13 (виз. и слав. Еклога, титул II,II ,, статия 1). И още: между сключващите брак да няма нито кръвно, нито духов-но родство, нито сватовство. Интересният момент е, че славянската Еклогапревръща и родителското съгласие в задължително условие за брака (слав. Еклога, титул II, ст. 1).II , ст. 1)., ст. 1).Макар и това да изглеждало по-скоро формално, отколкото реално при-ложимо, християнският брак осигурявал известно равноправие на жената, като защитавал имуществените Ý права – както на нея самата, така и на децата Ý. Според екложното право жената можела да има свое имущество, а мъжът бил длъжен да пази непокътната зестрата на жена си (виз. Еклога, титул II,II ,, статия 3; слав. Еклога, титул II, статия 3). Кредиторите на мъжа нямали пра-II , статия 3). Кредиторите на мъжа нямали пра-, статия 3). Кредиторите на мъжа нямали пра-во да посягат на зестрата на жена му, нито представителите на държавното съкровище имали право да влязат в дома му и да вземат нещо, преди жена му да е взела зестрата си (виз. и слав. Еклога, титул III, статия 3). При повто-III , статия 3). При повто-, статия 3). При повто-рен брак на овдовелия родител децата имали право да поискат бащините или майчините си имоти (виз. Еклога, титул II, статии 5 и 6; слав.II , статии 5 и 6; слав., статии 5 и 6; слав. Еклога, титул II , статия 5). Също така при повторен брак бащата нямал право да подари на, статия 5). Също така при повторен брак бащата нямал право да подари на новата си съпруга имущество, което надвишава частта на едно от децата от лИлЯна СИмЕоноВаa
Според Еклогата основанията за развод са няколко: важащо и за двама-та съпрузи основание е, ако единият от тях е извършил опит за убийство над другия или се е разболял от проказа; основание за искане на развод от страна на мъжа е изневярата на жена му, но обратното – изневярата на мъжа – не позволява на жената да иска развод; повод за искане на развод от страна на жената пък е продължилата минимум 3 години импотентност на мъжа Ý (виз. Еклога, титул II, статия 13; слав.II , статия 13; слав., статия 13; слав. Еклога, титул II, статия 9). Подобна поста-II , статия 9). Подобна поста-, статия 9). Подобна поста-новка се съдържа и в Закона за съдене на хората (гл. ХХХа). Според славянс-ката Еклога обаче заболяването от душевна болест на единия от съпрузите не е повод за развод (слав. Еклога, титул II, статия 9). Тук трябва да отбележим,II , статия 9). Тук трябва да отбележим,, статия 9). Тук трябва да отбележим, че един трети юридически паметник – Номоканонът – дава и други основа-ния за развод: например тригодишното отсъствие от съпружеското жилище на единия от съпрузите, душевно разстройство или венерическо заболяване на единия от тях, тежкото пиянство на мъжа, изтезанията на жената от страна на нейния съпруг.Няма подробно да разглеждам въпроса за наследяването по екложното право. Ще отбележа само, че наследяването е ставало по закон и по заве-щание. С малки отклонения и византийската, и славянската Еклога повтарят постановките на Юстиниановото законодателство, което припознава 5 групи наследници. Интересно е да се отбележи, че според славянската Еклога (ти-тул VII, статия 2), ако умрелият нямал родственици, половината от имущест-VII , статия 2), ако умрелият нямал родственици, половината от имущест-, статия 2), ако умрелият нямал родственици, половината от имущест-вото му се наследявала от жена му, а другата половина се давала на църквата и бедните; ако умрелият нямал и жена, цялото му имущество се давало или на църквата, или на царското съкровище.Законът за съдене на хората, от друга страна, е преди всичко наказа-телен закон. По-голямата част от неговите постановки са наказателноправни. Освен това, немалко от постановките, засягащи други правни области, вклю-чват и наказателноправни елементи. Законът разглежда няколко типа пре-стъпни деяния: религиозни (практикуването на езичество и вероотстъпничес-праВна ЗащИта на ЖЕнИтЕ И дЕЦата В ноВопокръС тЕното българСко общЕСтВо …a
a122твото); престъпления срещу обществения морал, приемащи различни форми на блудство; престъпления срещу обществената безопасност (опожаряване); престъпления срещу правото на църковно убежище (вкл. самоуправството); престъпления срещу имуществото чрез неговото унищожаване; кражба на специфични предмети; престъпления срещу личността и нейния статут; при-свояване на чужд роб.Най-многобройните и всестранно уредени от Закона за съдене на хора-та са престъпленията срещу обществения морал, които имат една или друга форма на блудство. В това се състои и една от характерните му особености. На първо място в тази категория престъпни деяния се поставя блудството на женен мъж с робиня безчинница (гл. IV): забележете, че става дума не за все-IV ): забележете, че става дума не за все-): забележете, че става дума не за все-ки, а само за женен мъж, и то не с всяка робиня, а само с морално покварена. Следващата глава (гл. V) разглежда въпроса за блудството на всякакъв мъж,V) разглежда въпроса за блудството на всякакъв мъж,) разглежда въпроса за блудството на всякакъв мъж, женен или неженен, с чужда робиня; от друга страна, блудството на мъж с неговата собствена робиня не се разглежда като престъпление. Глава VI се от-VI се от- се от-нася за блудството на чернец (калугер) с робиня или свободна, с омъжена или неомъжена, или с черница (калугерка). Интересното тук е, че за прегрешила-та монахиня не се предвижда наказание от закона. Наказание се предвижда само за прегрешилия монах, а в обширната редакция на Закона в тази глава са включени и наказания за дякони, свещеници и епископи, извършили подобно прегрешение с чужда жена, като наказанието за тях е отнемане на духовния им сан. За разлика от Закона за съдене на хората, Еклогата предвижда от-рязване на носа, но без последвала епитимия, било то за съгрешилия монах или за съгрешилата монахиня.По-нататък Законът за съдене на хората предвижда наказания за бра-кове между духовни роднини, респективно кум и кумица или кумец и кума (гл. VII, І част). Следващите глави наVII , І част). Следващите глави на, І част). Следващите глави на Закона се отнасят за такива престъп-ления срещу обществения морал, каквито са съвкуплението с омъжена жена (гл. VII); съвкуплението с девствена девойка не по волята на родителитеVII ); съвкуплението с девствена девойка не по волята на родителите); съвкуплението с девствена девойка не по волята на родителите Ýи в случай, че не е последвал брак поради отказ на мъжа или поради при-чини, свързани с неговата личност (гл. VIII); принудителното съвкуплениеVIII ); принудителното съвкупление); принудителното съвкупление с девица на пусто място, където няма кой да Ý се притече на помощ (гл. IХ);IХ);Х); съвкуплението с девственица, преди тя да е навършила двайсет години (гл. Х); съвкуплението с обречена (сгодена) девойка, дори ако това е станало с нейно съгласие (гл. ХI); кръвосмешението (гл. ХII); двуженството, респектив-I); кръвосмешението (гл. ХII); двуженството, респектив-); кръвосмешението (гл. ХII); двуженството, респектив-II ); двуженството, респектив-); двуженството, респектив-но многоженството (гл. ХIII). Наказанието за този, който продадял някого вIII ). Наказанието за този, който продадял някого в). Наказанието за този, който продадял някого в робство, било, че той самият придобивал робски статус. По всяка вероятност лИлЯна СИмЕоноВаa
a123това постановление важало за хората, които се изкушавали да продават деца-та си в робство.Членовредителните наказания в Закона за съдене на хората са доста редки и по това той се отличава съществено от Еклогата. Доколкото има та-кива наказания в Закона, те най-често се свеждат до отрязване на носа в ком-бинация с продължителна епитимия. Например блудният монах се наказвал с отрязване на носа, което трябвало да бъде последвано от 15-годишна епи-тимия при определени модулитети на слушане на св. литургия. Наказанието бой с пръчка е предвидено за най-голям брой провинения, като то може да бъде обикновено биене или биене до нараняване и може да бъде приложе-но като самостоятелно наказание или кумулативно, т.е. заедно с епитимия. Наказанието изселване от земята, т.е. от областта, се прилага сравнително рядко – например наказанието за робинята безчинница, съвкупила се с женен мъж, било тя да бъде продадена „през две земи в трета“. Наказание, състо-ящо се от бой с пръчка и изселване от областта заедно със 7-годишен пост, се прилагало към съгрешилия с девица, който е беден и не може да Ý плати огромната глоба от 1 литър злато „за срам“. Предвидени са и наказания в натура за онези престъпници срещу обществения морал, които не можели да платят глобата „за срам“ в пари, но имали някакво имущество, което бивало отнемано в полза на озлочестената мома. Що се отнася до епитимията, тя включвала пост от 7 до 15 години и слушане на литургия при определени мо-далитети. Този вид наказание се налагало от църквата, при това обикновено в комбинация с наказанието, присъдено от светския съд. Еклогата, за разлика от Закона за съдене на хората, не включва епитимии.Брачното право в Закона за съдене на хората е сведено до една глава и тя се отнася до ненарушимостта на брака и причините за развод (гл. ХХХа). От казаното дотук се вижда, че християнският морал наложил промяна в същес-твуващите порядки: редица деяния, смятани преди това за допустими, започ-нали да се третират като престъпления. Едно от тях например е двуженството: сега вече се предвиждало принудително изгонване на втората жена и децата Ý от дома на мъжа, който трябвало да остане само с първата си жена. Като престъпления вече се третирали и кръвосмешението, посегателството срещу сгодена мома и бракът между лица, обвързани – според християнството – в духовно родство. Съставителят на обширната редакция на Закона за съдене на хората е вмъкнал в него текстове, заимствани от византийската Еклога.Законите на християнската държава едва ли са могли бързо и безкон-фликтно да променят съществуващите порядки. Най-вероятно срещу тях е имало съпротива, породена както от устойчивостта на обичайното право, така праВна ЗащИта на ЖЕнИтЕ И дЕЦата В ноВопокръС тЕното българСко общЕСтВо …a