„НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!!!
Не мога да повярвам, че моят народ е стигнал дъното. Че това е най-интелигентната и умна нация… Че по тези земи дори се е състоял Великият потоп и че на дъното на Черно море дори лежи корабът на Ной… Не мога да повярвам, че една Мая Манолова му се плези на този народ, а той го приема това плезене като сексуална закачка. Че вярва на един Слави Трифонов, който е лишен до такава степен от фантазия, че превърна знакът на рокерите в чатал за езика си и символ на чалгата. Който открадна концепцията на ТодорКолевото „Как ще ги стигнем… американците“, превръщайки го в чалготека. (Ако някой помни това предаване на Тодор Колев ще види абсолютната концепция, преписана в „Шоуто на Слави“… Всъщност, единственото, което има Слави Трифонов са неговите слуги, които се водеха в предаването като сценаристи. Момчета, които, съдейки по скечовете и сценариите и словесна еквилибристика, довчера като че ли са правили инвентаризация на градска тоалетна. (Хасан го питат къде е тръгнал с две кофи фекалии, а той отвръща: „Айшето почна работа в градската тоалетна, вчера има ревизия – две коф` не излизат“…) А един сценарист е обслужващ персонал. Както и да е. Тука психолозите да се произнесат. Защото колкото и интелигентна да е Ива Митева, тя не може толкова бързо да забрави как до вчера са й казвали коя папка на кое бюро да премести. И нейната еманципация в момента е еманципацията на Свинаря Ивайло, на когото му се е наложило да замести за малко господаря си. Представяте ли си ако Спартак бе станал император. Ами това значи, че Октомврийската революция е избухнала две хилядолетия по-рано… Защото не можеш да станеш император с манталитета на роба. Защото робът гледа с гладни очи в канчето на господаря. И когато попадне на неговата трапеза, но не като обслужващ персонал, първата му работа е да скрие в пазвата златните прибори, а после да навре главата си в златното блюдо като свиня в копанка. Защото той така е научен да яде… С изплезен език, като гореописаните, защото това са изтънчените обноски на роба – да се плези зад гърба на господаря. Или да завре език в чатала му… Двата пръста и езикът, нали. Как да го обясня това на моя мил народ? И изведнъж му извадиха един друг от прислужващия персонал, който тръгна да „свидетелства“ в Парламента за своето раболепие и корумпираност. Единственото, което чух да казва срещу Бойко Борисов бе, че някакъв с прякор „Пилето“ бил близък с него, а той му бил продавал по-евтино зърно като разбрал за близостта на Пилето с Премиера. А, бе, вие от песен на Милко Калайджиев ли изкарахте тези свидетели: „Я елате, пиленца, при батко“… Този Свтослав Илчовски защо не го провери, самосезирайки се прокуратурата сега, след като си признава отколешни далавери. Бил дал 200 хил. лв подкуп. Сега да видим – платил ли е данъци на тези 200 хил. лв., те представлявали ли са печалба на фирмата му, като инвестиционен проект ли са обявени тези 200 хил. лв… И защо, аджеба, ти си се опитал на датата, която казваш, да корумпираш хората, които си споменал. И тези хора какво са закупили с тези пари… Това не са петтях лева, които даваш на катаджията. Това са 200 хиляди лева, които не могат да потънат. И народът вярва. Защото Мая Манолова му казва, че има сигнали за „злоупотреби към „Местни данъци и такси“ към НАП… Къде са Местни данъци и такси, къде е НАП. Това са различни ведомства и с различни предмети на дейност. Но народът чува „Злоупотреби“ и е склонен да повярва, че Бойко Борисов е построил тайно асфалтов път до луната, който на връщане минава през Барселона. И ми иде и аз да попитам като Ботев: „Народе, кой те в таз робска люлка люлее“, но ехото, преди да попитам отвръща: „Глупостта, глупостта е моята люлка“…“
