НЕУДОБНИ ДУМИ: ПОРЕДНИЯТ ЛОШ ДЕН ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Политическият хаос, който създадоха т.нар. протестърски партии и водещият ги „офицер“ – проруският ни президент, вече е обща тема на всички медии. Но не бе така преди година. Тогава аз се опитвах да обясня, на основата на опит и знания, че „протестите“, които правилно наричах лявоцентристки метеж, ще доведат страната до политическа криза, до политически кьорсокак. Като мен говореха и пишеха бивши и настоящи политици, учени, просто разумни хора. Българските журналисти тогава не чуха разумния ни глас. Мнозина от тях бяха абдикирали от професията си и погазвайки независимостта и обективността, се изживяваха като фенове на „протеста“. Сега и те, хъката-мъката, признават, че в България има политическа криза. Но нима не е проблем, когато лица с претенцията, че са журналисти така бавно вдяват, с година закъснение? Естествено, че е проблем. Защото журналистиката не само „отразява“, но и в определен смисъл формира общественото мнение. И се случи, че така „отразяваха“ и „формираха“ това мнение някои български журналисти, че сега самите те са омотани като патета в кълчища. Отново не им е ясно какво се случва.
Мога да им го обясна и сложно, мога и по-просто, като за тях. Случва се лошото. Доброто е вече зад гърба ни. Целта е държавата ни да бъде дестабилизирана и да стане слабо място в Европейския съюз. Тази цел е поставена в чужда държава – в Русия. Само изпълнителите са местни граждани, монтирани като „политици“. Сега всички коментират тяхната посредственост и безпомощност, куриозните простотии, които гласуваха в парламента, сдружаването им, за да сторят зло и отказът им от разбирателство, за да направят поне някакво малко добро. Въпросът е дали тази тяхна посредственост и пълен непрофесионализъм са предпоставка или следствие. Може би за първи път в новата ни политическа история имаме съчетание и на двата фактора: посредствеността на „новите“ в парламента е основата, за да бъдат изпратени в него и същевременно тя е следствие от задачата, която трябва да изпълнят – да дестабилизират държавата ни. Затова и аз не гледам на тях като на политици, а като на случайници, подизпълнители на чужда воля – олигархична, мафиотска, кремълска. Един такъв поглед много точно подрежда „картината“ в момента и дава отговор на въпросите, които българското общество все по-често ще си задава.
Много е важно в такова мътно време човек да е на правилната страна на историята. Аз съм на тази страна. Затова и откровено споделям тревогите и опасенията си, казвам открито това, което мисля. Но ми е мъчно, че много българи бяха подлъгани по празнодумията на „протестиращите“ и сега ще трябва да изпият до дъно горчивата чаша на кризата. Доброто ще ги отмине, ще ги налази лошото. А най-пръв ще ги гази президентът, който социалистите в съгласие с Москва ни монтираха през 2016 година. След него са останалите „герои на нашето време“ – оня Христо, оня Слави, оня Тошко, оная Мая и т.н. и т.н.
Днес е поредният лош ден за българската демокрация, защото политическите интриганти от „новото мнозинство“ в парламента за пореден път демонстрираха при президента, че са решени да реализират докрай злокобния си замисъл. Простотия след простотия се предлагат дори и в последния ден на парламента. Абсурдът е пълен. Падението им – пълно. Всяко тяхно изказване е опит да се наруши Правилникът на Народното събрание, да се заобиколи закон или Конституцията, да се излее поредната популистка помия от парламентарната трибуна. Например, избират „временни комисии“ в парламент на когото остават броени часове за работа. Което ме кара да подсетя журналистите да обърнат внимание, че става дума за уникални политически тарикати и тарикатки. Лошо, много лошо. Но така ще бъде, защото както гласуваме, така и ще живеем.
А на снимката съм с Председателя на Европейския парламент г-н Давид-Мария Сасоли, на когото Кремъл наложи наскоро санкции. Но щом сме си стиснали ръцете – страшно няма.
