На 7 май 1876гъ. (старъ стилъ) избухва Разловското възстание, часть отъ Априлското възстание прѣзъ 1876гъ.
Разловското възстание или Малешевско възстание е българско възстание, часть отъ Априлското възстание въ областитѣ Малешево и Пиянецъ отъ 1876 година срѣщу Османската империя.
Работата по неговото организиране започва въ края на 1875 г. въ Солунъ. Тукъ се създава революционна група, която поема и решава всичкитѣ задачи на революционно рѫководство. Въ основата си тази група е съставена отъ дѣйцитѣ на солунското дружество „Българска зора”. Начело на групата е Димитъръ Попгеоргиевъ (извѣстенъ още и като Димитъръ Беровски и Димитъръ Македонски).
Подготовката за възстанието започва прѣзъ 1875 година въ село Разловци, като се рѫководи отъ Димитъръ Беровски и попъ Стоянъ Разловски. Запланувано е то да обхване Малешевието, Радовишъ, Струмица, Петричъ, Мелникъ, а по-късно и Осоговието, като прѣдварително възстаницитѣ се въорѫжаватъ съ орѫжие. Димитъръ Беровски порѫчва на двѣтѣ солунски учителки отъ Сопотъ, баба Недѣля Петкова и дъщеря й Станислава Караиванова да изработятъ знаме на четата за прѣдстоящото възстание. Знамето било изработено на червена подложка съ изобразенъ на нея разяренъ жълтъ лъвъ, а на него пишело: „Македония“ и „Станете да ви освободя“.
Съчиняватъ и пѣсень за Димитъръ Попгеоргиевъ прѣзъ 1876 година, която му прѣдаватъ въ писменъ видъ прѣди началото на възстанието. Въ нея се пѣе:
„Я дойди при мене българке
Ела слѣдъ менъ сестричке
Облечи бѣла прѣмѣна
да идемъ въ гора зелена.
Тамъ при буката голѣма
Подъ сѣнката дебела
Двама да поприказваме
Какъ въ приятелство живѣхме.
Въ народни пѣсни радостни
И въ разговори сладостни
А сега врѣме настана
Да вървя съ мила дружина.
Затова прощавай българско
Мила ми сестричко,
Ето български войници
Съ славнитѣ байраци.
Лѣвътъ се гордо издигна
Кога Димитри извикна –
Я събирайте се дружина
Да вървимъ противъ турчина.
Елате вий Малешевци,
Вий мои храбри юнаци
Като герои бѫдете
И се на Бога надѣйте.
Нашитѣ патрони като хвърчатъ
Вразитѣ ще наранятъ
Саблитѣ като звънтятъ
Вражески глави ще паднатъ.
Като въ жътва снопове,
Като въ гроздоберъ гроздове
А ние ще ги побѣдимъ
Свобода ще добием.“
Слѣдъ избухването на Априлското възстание сѫ проведени редица арести отъ страна на османскитѣ власти, като възстанието въ Разловци избухва прѣждеврѣменно на 19 май (7 по старъ стилъ) 1876 година вслѣдствие на разкрития. Двѣ възстанически чети отъ около 60 души (Разловската на Димитъръ Беровски и Малешевската на Никола Малешевски) овладяватъ за кратко селото, слѣдъ което бунтътъ се разраства въ Малешевско и Пиянечко. Боеветѣ сѫ съ променливъ успѣхъ.
Есеньта възстанието е потушено, като голѣма часть отъ възстанницитѣ сѫ убити или арестувани. Оцѣлелитѣ четници се укриватъ въ Малешевската планина, като слѣдъ започването на руско-турската война отъ 1877 си пробиватъ пѫть до завзетитѣ отъ руската армия територии. Димитъръ Беровски повежда 30 души доброволци отъ Разловското възстание. Въ началото на 1878 година четата му се срѣща съ тази на Ильо войвода въ Пиянечко. Двамата войводи започватъ да установяватъ българска власть въ цѣлия Пиянечки край по долината на рѣка Брѣгалница.
Асенъ Виденовъ
