По случай деня на храбростта, публикувам две снимки от знаковия военен парад в София на 6 май 1937г., организиран от генерал Христо Луков. 
Кадрите са от бул. Мария Луиза. Посоката на парада е от Халите към Лъвов Мост.
На първата снимка, сградата с купола е на ъгъла със Симеон. Днес съществува. но без красивия купол на покрива.
На втората снимка отгоре вдясно се вижда джамията.
Нека този статус бъде специален поздрав към всички именици и напомняне за славните дни на армията на Царство България. Когато да носиш военна униформа е било чест и гордост за всяко семейство!
По долу – едно прекрасно описание на събитието от Янко Гочевъ.
Колона бронирани машини на военния парад за деня на храбростта в София на 6 май 1937г., организиран от генерал Христо Луков.
При оценката на снимката да се има предвид, че по това време върху България все още тегнат военните ограничения по Ньойския диктат от 27.11.1919г. И въпреки това парадът продължава цели 6 часа и е много внушителен, ярка демонстрация на успеха на реформите на военния министър генерал Христо Луков.
Разказ за парада от страниците на списание “Сердика“ , брой 3 от 1937 г.:
“Всяка година на Гергьовден – денят на храбростта – българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена – залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.
В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.
Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани – хилядно множество – заливат улиците около площад „Александър I“. Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.
Почит към знамената – бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската – всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: „Покойници, вий в други полк минахте“… Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.
Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно „Ура!“. „Шуми Марица“ и „Химнът на Царя“ проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината – кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.
Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.
От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска – тя чества славните победи на българския народ.
Площадът “Александър Невски“ е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи – погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.
Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.
Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.
Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо „Ура!“ се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.
Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи.“
След реформата на ген. Луков от 1935-1937 г., българската армия отново е мощен фактор, не само на Балканите, но и в цяла Европа. И това е постигнато в много кратки срокове!
