Аугустин Калапиш
BEGANJÉTU ( BALGARETE- PALĆENETE) – Idvám da sa se zadumili Palćenete
БЯГСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ –ПАЛКЕНЕ – Скоро след като палкенете- Balgare u Vlášku i u ime Božji krénali da si rábutat zemete,da badat
българи се задомяват във Влашко и с името божие започват да обработват земята и са
zaduolni,katu ij désla nova razmirca meždu Áustria i Turcija prez letu 1737
доволни, надига се нова размирица между Австрия и Турция през лятото на 1737 г.
gudina. Nadeždete da se varnat u stárata baština u Balgarija ud novu ij
Надеждата да се върнат по родните си места в България отново
prupádnala.Biskupa Stánislavič sas brátamu Miháila sabráli sa munci za da
пропада. Епиксоп Станиславич заедно с брат си Михаил събират младежи за да
pumognat da se uslubudi tejnata milna baština.Idna turska raja, kulu kraj
помогнат да се освободи милата им Родина. Към края на месец
meseca oktobera 1737 g. pu mámenji na Mohámed páša ij izgonala
октомври 1377 г, турска войска предвождана от Мохамед паша прогонва
austrijancete ud Crajova i gji gonala kantu Orsova.Balgarete kujet sa žuveli u
австрийците от Крайова към Оршова. Българите, които живеят в Crajova,Rimnic i Brádiceni ,krénal se da begat u Tránsilvánija (Ardele).
Крайова, Римник и Брадичен, побягват към Трансилвания (Арделе).
Palćenete kujet se blizu du udata Dunava žuvel,krénal se da begat kade Orsova.
Палкените, които преди са живели все близо до река Дунав, побягват към Оршова.
Mamáča na Palćenete ij bil Bonu (Dobre) Fermendžija. Bešenovskata istoria
Водачът на палкенете е Боно (Добре) Ферменджия. Бешеновската история
ubáde či sa se preladili prez Dunava u utidat u Sarbija. Kaćé se vidi tija sa
разказва, че преплуват Дунава и стъпват в Сърбия. Както се вижда, те
zabarkali pate i pet dene sa se lutali pate katu iznovu preladil Dunava srešte
объркват пътя и след пет дни лутатане обратно преплуват Дунава срещу
Orsova i Mehadija. Tuka u Mehadija ij počnal da upisva parvata kraštena kniga
Оршова и Мехадия. Тук, в Мехадия започва да води първата книга за кръщанета
tejna tugašnija parok Blážo. U kraštenata kniga sétnu zabelezvanji u Rekas ij ud
техният свещеник Блажо. В кръщелната книга последното записване в Рекаш е от
13 február 1738 i kaćé se vidi sled tozi denj sa krenali da se sélati u novotu
13 февруари 1738 г. и както се вижда, след този ден те тръгват да се заселват в новото си
gnezdu. Za bešenovčenete sigurnu znájmi či sa bli stignali već u 7 Márta 1738
гнездо. За бешеновчаните със сигурност знаем, че са пристигнали вече на 7 март 1738 г,
gudina, zašto tuka se ij kraštel Iván, ditetu na rodnicite Iván Rusinov i drugárća
защото тук е кръстен Иван, дете на родителите Иван Русинов и съпругата му
Dobra. Krasnica ij blá Demetrija vinčena za Gjuka Raškov. Na dálje ubážde
Добра. Кръстница е Деметрия, венчана за Гюка Рашков. По-нататък
bešenovskata parohialna istoria či Palćenete Balgarete, parvite dvete usnuvan
бешеновската енорийска история разказва, че палкенете-българи основават първите две
kolonije se Stár Bišnov i Vinga.U Stár Bišnov i blo kulu 2000 Palćene, a u Vinga
колонии Стар Бишнов и Винга. В Стар Бишнов има около 2000 палкене, а във Винга
neštu više. Vingane sa dubável po- više privilegije ud daržavata. Privilegijete ij
малко повече. Вингани получават повече привилегии от държавата. Привилегиите
putvrdila i carica Marija Terezija. U vreme 1753 i 177 gudina u Banáta se stignal са потвърдени от кралица Мария Терезия. През времето 1753 г.-1777 г. в Банат пристигат
novi dusélni Palćene ud Balgarija. U gráda Ečka u Serbija sa se zadaržal mánje
нови преселници палкене от България. В гр. Ечка в Сърбия те се задържат малко
ud 30 gudini da bi se posle nastánal u kumšijskotu sélu Lukino selu, a ud tám sa
над 30 години, преселват се в съседното Лукино село, а от там се
se preséli u drugje sela , meždu kujet se Belo Bláto( Liznjt) Banátski dvor (
преселват в други села, между които Бело блато(Лизнайт) Банатски двор Rogendorf) Ivánovo i Gjurgjevo. Daržavata ij delila slobudnata zeme pa sa se
(Рогендорф), Иваново и Гюргево. Държавата раделя свободната земя
stanuvnicte na Stár Bišnov sas po-mánje zeme udlačli da napusna rodnot
и жителите на Стар Бишнов, останали с по-малко земя, напускат родното
mestu. Parvata kolonija nastánala ij 1799 u Moduš (Jaša Tomić ), pukraj
място. Първата колония основават през 1799 г. в Модош (Яша Томич) заедно с
Nemcete i Magjerete u Moduš ij blo 450 Balgare Palćene. Slednata kolonija na
немци и маджари. В Модош има 450 българи палкене. Следващите колонии на
Balgarete Palćene furmirala se ij 1820.gud. u u séltu Kának (Konak), u Stárija
българи палкене се формират: през 1820 г. в село Канак (Конак), в Стари
Léc i Liznájt 1825 u Sékelj ( Skorenovác) 1867 gud.U Banátski dvor sa se duséli
Лец и Лизнайт през 1825 г. и в Секели (Скреновац) през 1867 г. В Банатски двор се заселват през
1842.g. g U rumunsćite selata: Denta 1840 g.( 320 Balgare Palćene ), Brešća
1842 г. В Румъния основат селата: Дента през 1840 г.(320 българи палкене), Брещя през
1845 (sam Balgare Palćene), 1840 Telepa – 353 Balgare Palćene.
1845 г. (само българи палакене), през 1840 г. Телепа (353 българи палкене).
1868.gud. pu cárskot rešénji usnuvan ij sélu Ivánovo(Serbija), kulu 200 familj –
През 1868 г. с императорски акт е основано село Иваново (днес в Сърбия) от около 200 семейства –
5oo stanovnic- Balgare Palćene, 10 familj Nemce i nekolku familj Magjere.
500 жители българи палкени, 10 семейства немци, и няколко семейства маджари.
Balgarete Palćenete nikade ne prestánal sas nadežbata i žélbite da se varnat u
Българите палкене никога не губят надеждата и мечтата да се завърнат
tejnata domovina u Balgarija. Tej kat se-j Balgarija uslubuda ud osmánskot
в своята родина България. Така, след като България се освобождава от османското
robstvu, mlogjije familj sa se vernal i ispalnal životnata želja. U mestut Ásenovo
робство, много семейства се завръщат и изпълняват мечтата на своя живот. Село Асеново
sa se duséli 203 familj ud Vinga, Stár Bišnov Kának i Bréšća. U Bardársć gerán
е заселено от 203 семейсства от Винга, Стар Бишнов, Канак и Брешчя. В Бърдарски геран
185 familj ud Stár Bišnov,Telepa, Jáša Tomić, Kának i Bréšća.U Drágomirovo 141
се заселват 185 семейства от Стар Бишнов, Телепа, Модош, Канак и Брешчя. В Драгомирово се заселват 141
familj ud Stár Bišnov i Bréšća. Ud Bukurešt,Popešti, presélnu-j u Gustile 131
семейства от Стар Бишнов, Брешчя, Букурещ и Попещи, в село Гостиля се заселват 131
familja u Bregáre 83, Gjurgjevo 40, Ivánovo kulu 50 familj. Sas sat 992 familj
семейства, в Брегаре се заселват 83 семейства: от Гюргево 50 и от Иваново около 50 семейства. Общо 992 семейства
Balgare Palćene sa se vernal u Balgárija. Da ij sek familja imála 4-5 členve, račun
българи палкене се завръщат в България. Ако всяко семейство има 4-5 члена, сметката
se či ij kulu 5000 Balgare Palćene kujet sa se ud Banáta varnal u Balgárija.
показва, че около 5000 българи палкене се завръщат от Банат в България.
Pu podátćite ud 2002 gudina u rumunsćija Banát se žuvel 6.468 Balgare
По данните от 2002 г. в Румънски Банат живеят 6 468 българи
Palćene. U Stár Bišnov 2.950, u Temišvár 1.218, u Denta 605, u Vinga 512 u
палкене: в Стар Бишнов 2 950, в Тимишоара 1 218, в Дента 605, във Винга 512, в
Sentmikloš 468 u Árad 251,u Deta 134.
Сънниколау Маре 468, в Арад 251, в Дета 134.
Pu pupisvanjét 2011 gudina u Rumunija ij blo 5.075 Balgare Palćene. U Stár
По описването от 2011 г. в Румъния има 5 075 българи палкене: в Стар
Bišnov 2.439 u Temišvar 854 u Vinga 333, u Brešća, Denta i Deta 479 u Arad Бишнов 2 439, в Тимишоара 854, във Винга 333, в Брешчя, Дента и Дета 479, в Арад
193 ,u Sentmikloš 30.
193, в Сънниколау Маре 30.
Pu pupisvanjét ud 2011 u Balgarija ij blo 48.945 stanuvnic kujet prepádet na
По описването през 2011 г. в България има 48 945 жители
rimo–katuličanskata čarkva. Po- više katuličane u Balgárija se etnički Balgare. римо-католици. Повечето католици в България са етнически българи.
Náj-gulemija katuličćija grád u Balgárija ij Rákovski.
Най-голямото католическо селище в България е гр. Раковски
Dnés u Balgarija se po- má-nje banátsći Balgare.
Днес в България банатските българи са все по-малко.
U seláta u Serbija: 1935 gud. u Ivánovo ij blo kulu 1000 banátsći Balgare u
В селата на Сърбия през 1935 г. има: в Иваново около 1 000 банатски българи, в
Skorenvác kulu 500 , Kának 700, Belo bláto(Liznájt) 300, Jášá Tomić(Moduš) Скреновац около 500, в Канак 700, в Бело блато (Лизнайт) 300, в Яша Томич (Модош)
500,Banátski dvor 500.
500, в Банатски двор 500.
1.Данните за броя на първите заселници в Банат, които авторът цитира от HISTORIA DOMUS на Стар Бешенов: 2000 първи заселници павликяни в Стар Бешенов и повече от 2000 павликяни във Винга, са много неточни. От докладите на епископ Никола Станиславич е известно, че северните павликяни, преминали до 1731 г. от българските земи във Влашко, са 300 семейства, което е около 2000 души. Същите 2000 души през есента на 1737 г. преминават в Банат и през пролетта на 1738 г. по-голямата част заселват Стар Бешенов, а около 200 – 300 души пътьом остават във Винга, където заварват западни българи от Чипровско, преминали преди това през Крайова, Римник и Брадичен, някои и през Трансилвания, най-вече през гр. Алвинц, където стигат през Къмпулунг във Влашко. Първите заселници на Стар Бешенов са по-малко от 1700 павликяни. Цялото население на Винга през 1777- 1779 г. е 1128 жители (Франческо Гризе-лини) западни българи от Чипровско и потомците на 60-те семейства северни павликяни, останали пътьом от 2000-те павликяни в колоната, дошла от Влашко и продължила за Стар Бешенов.
2.Роенето на населението на Стар Бешенов в нови селища-колонии не е заради недостатъчна земя раздадена на заселниците, а заради големия демографски прираст и разделянето на семейните имоти за зестри на многобройната челяд. Този процес на роене се повтаря през две поколе-ния и завършва в края на ХIХ век с големите завръщания в България.
06.05.02021г. Александър Антонов Лавров
