Това е моята любима преподавателка по пеене, проф. Сима Иванова. На нея дължа това, което станах! Тези дни случайно се намерихме чрез Фейсбук с нейния внук Мони (Симеон), с когото бях изгубила връзка от 20 години. Той ми прати тази снимка и я поместеам тук, защото тя е свързана и със Сливен. При нея ме заведе г-н Методий Григоров, тя беше учителка и на неговия брат. Тя веднага ме взе като ученичка и ме подготви за Консерваторията и влязох в нейния клас…. Знам че във Вокалния факултет не я обичаха, имаше хора, които дори ѝ се подиграваха и говореха срещу капацитета ѝ като вокскен педагог. Стигаше се дори и да се събират зад вратата на нейната аула и да се подиграват открито на вокализите, които ни даваше. Успяха да убедят много нейни студенти да я оставят и да отидат при други преподаватели, убеждавайки ги, че им повреждала гласовете. Тя много страдаше от това. Опитаха се да го направят и с мен, и то от доста високо ниво – дори чрез ректор и влиятелни композитори, извика ме Парашкев Хаджиев и ми намекна, че ако съм искала да си спася гласа, трябвало да оставя Сима Иванова и да отида при друг. Само че с мен сгрешиха човек. Аз не се продавам и не се купувам. Така че с мен това не мина. Със Сима Иванова напредвах вокално, много добре учех с нея, и като човек ми беше като втора майка, станаха дори приятелки с майка ми. Когато отидох да специализирам в Скалата, първото нещо, което ми казаха, беше че съм имала изключително добра преподавателка в София. И го каза не кой да е, а Джулиета Симонато, една от най-големите певици в световен мащаб, тогава специализирахме при нея. Всичко дължа на Сима Иванова. Сега предавам на студентите си нейния метод, добавяйки моя опит, придобит чрез солидните основи, които тя ми даде. Последно я видях на един мой спектакъл на Джоконда в Софийска опера. Тя дойде в гримьорната, прегърна ме и каза: „След като съм научила една певица, която така пее Джоконда, значи мога да умра спокойна!“ Тогава ме разплака. Никога няма да забравя тези нейни думи. И тя живее чрез мен, защото винаги я споменавам и в биографиите си, но най – вече на студентите си. Благодаря ти, мила Учителко! П. С. Идваше в Сливен понякога по мое време като вокакен консултант на хор „Добри Чинтулов“, канеше я г-н Григоров. П. П. С. Който иска да сподели, може копира текста и да го качи на профила си. И снимката може да качи. Татяна Шиварова
