ЗА ПРАЗНИКА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ДЕНЯ НА ХРАБРОСТТА
“ Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея.”
полковник от запаса, доц. д-р Петър Ненков
В тринадесетвековната ни история, подвизите на българските воини винаги са предизвиквали възторг и признателност всред народа. Не дипломацията, а победите на българското оръжие над враговете на Отечеството са утвърдили завинаги България, като държава в сърцето на Балканския полуостров.
Героичните дела на българските воини са увековечени в безброй картини, книги, стихове и песни . Пластиките на знаменитият скулптор Иван Лазаров “Те победиха” и стиховете на народният поет Иван Вазов, изсечени на Паметника на незнайния воин „ Българийо за тебе те умряха” отдавна са се превърнали в еманация на народната почит и преклонение пред техния безсмъртен подвиг.
Всяка пролет, природата измива с дъждовни капки и роса, като грижовна майка паметниците на загиналите за Свободата на България воини, украсява братските им могили с бели маргарити, алени макове и зелена трева, сякаш родният трибагреник отново и отново се свежда в преклонение пред великата им саможертвата пред Олтара на Отечеството.
След Освобождението ни от петвековното османско робство, войнските части на Българската армия се превръщат в „емблеми” на населените места, в които са разположени и представляват неразделна част от тяхното развитие. Затова всяка година Празникът на армията и на кавалерите на военния орден за храброст – 6 май се е очаквал с голямо нетърпение.
Този празник започва да се отбелязва след Освобождението през 1878 година. С Указ № 1 от 1 януари 1880 г. се учредява военния орден за храброст, с който се награждавали воините, извършили подвиг на бойното поле. С Указ № 5 от 9 януари 1880 г. се определя и ден на който се празнува храбростта. Това било 17 април – деня, в който руският император Александър II издава заповед за формирането на българското опълчение в Руско-турската война 1877-1878 г. Цар Фердинанд узаконява традицията, наложена от неговия предшественик княз Александър Батенберг.
Той заповядал на 23 април – деня на Свети Георги Победоносец да се извърши тържествена церемония по гарнизоните, включваща панихида за загиналите воини, поздравления и обяд за кавалерите на ордени за храброст и военен парад, който монархът приемал, като върховен главнокомандващ на българската армия.Датата 6 май – Гергьовден не била избрана случайно за празник на Българската армия.
Храбростта на Свети Георги и последователността, с която отстоявал християнската вяра, когато тя правила първите си стъпки в Римската империя, са достойни за подражание. Жестоките инквизиции, на които бил подложен по заповед на римския император и неговото обезглавяване на 25 април 303 година в град Никомедия, Мала Азия – го превръщат във великомъченик на Христовата вяра и съвършен пример за храброст и вярност към религията, която изповядва.
В църквите живописците изографисвали светеца, качен на кон, с копие в ръка да побеждава страшния змей като символ на победата на доброто над злите сили. Затова започват да го наричат Свети Георги Победоносец.
Тежките години на Първата световна война 1915-1918 г. не позволяват да се празнува тържествено Деня на храбростта, но победите на българската армия във войните за национално освобождение и обединение – при Сливница и Лозенград, Одрин и Люлебургаз, Булаир и Шаркьой, Тутракан и Дойран са живи в народната памет.
До подписването на Ньойския договор, Денят на бойната прослава – 27 ноември, свързан с победата на Българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. и Празника на кавалерите на ордена „За храброст” – 6 май се чествали, като отделни празници във военноисторическия календар.
Строгите клаузи на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. стягат като клещи духа на народа и помрачили желанието му да отдава достойна почит на героите, паднали във войните за национална независимост.
През 1926 г. празникът на бойната прослава 27 ноември и празникът на кавалерите на ордена за храброст – 6 май били обединени от държавното и военно ръководство в един общ празник и той започнал да се чества на 6 май – Гергьовден. Този факт бил обусловен от съвпадението на Денят на победите с подписването на Ньойския диктат, донесъл Втората национална катастрофа на България и ампутирал жестоко Българската армия.
Съгласно клаузите на този унизителен за България договор, наложен и от държавите-членки на Антантата, победителки в Първата световна война, страната ни нямала право да притежава брегова и тежка артилерия, военноморски флот, бронетанкови войски, бойна авиация и редовна армия. Наборната военна служба била отменена . Числеността на войската ни била сведена до 20000 души, 3000 погранична стража и 10000 души жандармерия, набирани по доброволен принцип.
След Първата световна война, народът се простил завинаги със своя национален идел за единна и целокупна България, обединяваща населението на трите области Мизия, Тракия и Македония, но запазил онзи стожер на националната чест и достойнство, наречен българска войска.
От 1931 г. Денят на храбростта и Победите на Българската армия – 6 май официално е обявен за боен празник на войската. За първи път през 1937 г. честването на Гергьовския празник на войската и кавалерите на ордена за храброст, започва предишната вечер с тържествена вечерна проверка – заря .
До 9 септември 1944 г. 6-ти май се чества тържествено всяка година, като празник на Българската армия. За последен път той е празнуван през 1945 г. на фронта в Унгария през Втората световна война. Голямо тържество е устроено в град Надканиджа, където командващият Трети украински фронт, маршал Толбухин и командващият Първа българска армия, генерал Стойчев държат вълнуващи речи и връчват български и съветски ордени на воините, проявили героизъм в бойните действия срещу хитлеристите.
След Втората световна война, с Постановление на МС от 10 март 1953 г. за празник на БНА е определена датата 23 септември – денят в който избухва Септемврийското въстание през 1923 година. С течение на времето, Празникът на храбростта – 6 май неоснователно бе забравен, а кавалерите на военния орден „За храброст” са избутани в най-задните редици. Стремежът на народнодемократичната власт е да докаже, че първообразът на БНА са работническо-селските отряди, формирани по време на Септемврийското въстание от 1923 година.
След промените на 10 ноември 1989 г. за кратко време празник на Българската армия бе 23 август – денят в който е била кулминацията на героичната Шипченската епопея през Руско-турската война 1877-1878 година, когато шестхилядният българо-руски отряд, под командването на началника на Опълчението, генерал майор Николай Столетов храбро отблъсква яростните атаки на армията на Сюлейман паша, удържа старопланинския проход и решава изхода на войната. С безсмъртния си подвиг българските опълченци и руските войни написват една от най-славните и героични страници в бранната летопис на Майка България. Това бе една от причините за обявяването на този ден за празник на Българската армия. Другата причина бе фактът, че Българското опълчение се явява прототип на днешната ни армия .
През 1993 г. след дискусия между висши военни, историци и политици, бе предложена и одобрена датата 6 май – Гергьовден за празник на Българската армия като символ на приемствеността, защото армията ни не започва своето летоброене през 1923г., нито през 1877г., а много по-рано, още с възникването на българската държава през 681 година.
Днес българският народ, който винаги е обичал своята доблестна армия, отдавна се е обединил около тази дата и това е достойно за адмирации, защото е крайно време да спрем политическите си ежби и деленето на празниците – на наши и ваши! Защото те са само едни – български.
