ГЕОРГИ ПОПАНАСТАСОВ – ПАШАТА
Георги Попанастасов Гюрджилов е виден общественик, учител, родолюбец и борец за църковна независимост, а наред с това е и първия български кмет на Гюмюрджина.
Роден е на 31-ви март (18-ти ст. ст.) 1881 г. в село Петково (Смолянско) и е един от шесте синове на Гирджуловския поп Анастас. Начално образование получава при известния петковски учител Марин Славов, а през 1900 г. завършва Одринската мъжка гимназия “д-р Петър Берон”. В края на същата година се завръща в родното Петково и започва да даскалува. Престоява само няколко месеца и в началото на 1901 г., вече е в централното селище Читак (дн. Устово, квартал на гр. Смолян), където също е учител.
Георги обаче притежава солидни качества на организатор, преподавател и общественик. “Збелязан” е и веднага е назначен за главен учител и възпитател.
Попанастасов не остава встрани и от патриотичнате дела и отговорности. Той е ръководител на революционното движение на Пашмаклийската (Смолянската), Ксантийската и Даръдеренската (Златоградска) околии. Като много други патриоти обаче и Георги престоява по турските зандани – това време за щастие е “кратичко”! В Одринския затвор лежи само няколко месеца, но е освободен “по недоказаност” – пък и с повечко рушвет. След, като е “оневинен” Георги отива в Гюмюрджина, където също е назначен за главен учител на града. Тук остава само една година и през 1906 г. се връща в Одрин, но вече не като затворник, а като авторитетен преподавател!
В големия град родопчанина завързва много познанства и става член на популярния по онова време Младотурски комитет. Ала както в пословицата: “Шило в торба не стои”, така и Попанастасов не остава дълго на едно място:
– през 1909 г. заминава за Истанбул (Цариград), където е библиотекар в Екзархията;
– помощник редактор е също на в-к “Вести”;
– секретар е на конституционния клуб и секретар на дружеството ”Българска Матица”
Прочее, в Цариград Георги заварва Балканската война и изживява радостта от победите на нашата армия с надеждата, че тя ще влезе в града на Босфора. По това време в София пристига комисия на Балканския комитет в Лондон, която трябва да се запознае с положението на населението в завзетите от нашата армия места и да раздаде помощи. Като най-подходящ за развеждането на комисарите, българското правителство избира – разбира се – Попанастасов. С комисията обикаля Беломорието и Източна Македония и е изключително полезен за българската кауза пред света!
Като член на тази комисия, родопчанина е назначен за заместник окръжен управител в Гюмюрджина с пряката задача – да внесе спокойствие в пострадалото от войната турско население. Георги се справя много добре и от 1-ви февруари 1913 г. вече е и кмет на града.
Ала войната още не е свършила! Трябват много такт, търпение, енергия и съобразителност, за да се отстранят непорядките типични за един военен конфликт. Попанастасов притежава тези и други стойностни качества – присъщи за родопчани.
В разгара на Междусъюзническата война, през юни 1913 г., се вдига турски бунт в Гюмюрджинско и се обявява т. нар. “Гюмюрджинска република”. Башибозука е стигнал до Арда и родопските българи са в паника. Администрацията на града, начело с Попанастасов, успява да укрие и изнесе целият архив и другите ценности в България. От Чепеларе родопчанина изпраща спешен телеграфически депеш на Правителството за създалото се критично положение и благодарение на своевременната реакция – пристигат българските части на майор Аврамов и при местността “Кокошката” настъпващия башибозук е разпръснат.
След края на войната (28 ноември 1913 г.) Георги Попанастасов се връща в Цариград и заема наново предишните си постове. През следващата 1914 г. е избран за депутат от листата на д-р Васил Радославов и със свежи сили се захваща с дейност полезна за родопския край. Съдейства за:
1. откриване на гимназии в Гюмюрджина и Ксанти;
2. прогимназии в Устово, Райково и Петково;
3. създаване на телеграфо-пощенски станции в същите села и Славейно;
4. прокарването на пътищата: Рожен – Устово и Рожен – Петково – Кърджали…
През 1919 г. идва “Втората национална катастрофа”.
Родопчанинът се завръща в Устово и въпреки поканите да заеме някоя висока служба, той се отдава на стария си скромен занаят – учителството…
Георги Попанастасов е истински приятел на българо-мохамеданското население в Родопите и като израз на почит, любов и респект към неговите заслуги, хората го нарекоха “Пашата”!
Завидна е и публицистичната му дейност в множеството вестници и списания от централният и регионален печат, подписвайки статиите си с псевдонима – Г. Попкин.
Геоги Попанастасов – Пашата умира в Устово, през 1953 г., на 72 години, ала неговия “неспокоен” живот и до днес буди признателност.
Ангел Г. Пелтеков
Регионална библиотека
„Николай Вранчев” – Смолян
