На 3 май 1936 г. в Пловдив е роден големият български актьор Асен Кисимов.
Хората от моето поколение го знаеха като Бате Асен. Ако беше жив, днес щеше да навърши 85 години.Уви, той си отиде от живота огорчен и омерзен, той, който раздаваше с пълни шепи своята безкрайна доброта и талант.
…..През 1995 г. в един софийски трамвай група неонацисти и скинари го пребиват и наръгват в главата, само защото им приличал на турчин. Търсели някой „небългарин“ и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват.
Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите.
На побойниците не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития.
В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност.
Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението.
За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност Бате Асен приличал на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“……
/откъс от статия на Венко Димитров „За Бате Асен и палачите на детството“, публикувана през 2011 г./
