На 29 април 1961 година умира големият български художник Константин Щъркелов, наричан „царят на акварела“
доц.д-р Петър Ненков
Константин Щъркелов е роден в София на 20 март 1889 година. Баща му Георги е майстор-обущар от София, а майка му Мария, произхожда от Ниш. На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Константин Щъркелов има двама братя – Милан и Георги. Милан има дъщеря Мария, омъжена за художника Никола Аврамов.
През 1915 Г. Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при професор Иван Мърквичка.
Той е майстор на акварела. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Наричан е „цар на акварела“. Създава школа у нас и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско.
„Когато рисувам било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът.
След 9 септември 1944 година Константин Щъркелов е изселен, изключен е от Съюза на българските художници и прекарва пет месеца в Централния затвор . Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“. Умира на 29 април 1961 година в София.
