На 2 май 1846 г. д-р Иван Богоров започва издаването в Лайпциг на първия български вестник „Български орел”
доц.д-р Петър Ненков
Иван Богоров е роден през 1818 г. в Карлово.Завършва прочутата елено-греческа школа на Райно Попович в родния си град.
Учи във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни.
След това заминава за Одеса, където продължава своето образование в прочутия Ришельовски лицей.
Следва химия в Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-1858). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53).
През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович.
Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара/ Стара Загора / . Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки.
В Ески Заара /Стара Загора / остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител.
По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.).
Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ на 2 май 1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов.
Връща се в Цариград, където 3 години е главен редактор на „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина.
Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“.
По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“.
В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“.
По време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година служи, като преводач.
Натрупва солидни знания в различни области, което го прави един от първите енциклопедисти на възрожденска България.
Доктор Иван Богоров е най-яркият защитник на чистия български книжовен език.
Той е преводач на книгата на Даниел Дефо “Чудесиите на Робинзон Крузо”. Написва “Няколко дена разходка по българските места” и “Кратка география”.Доживява Освобождението на България .Умира на 1 ноември 1892 в София.
На снимките : д-р Иван Богоров, вестник “ Български орел“ и паметникът на д-р Иван Богоров в Карлово
