На 1 май 1859 година е роден генерал-лейтенант Никола Рибаров-командир на 3-та Балканска дивизия в Първата световна война
доц. д-р Петър Ненков
Никола Рибаров е роден на 1 май 1859 г. В Русчук/Русе/. Постъпва на 8 април 1878 г. в българското опълчение. През 1880 г. завършва Военното на Негово Височество училище с 2-ри випуск, на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен на служба във Видинския укрепен пункт. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик и служи в Силистренска № 24 пеша дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) е завеждащ домакинството в 5-ти пехотен дунавски полк. Организира прехвърлянето на войските към Сливница и участва в боевете при Пирот, в състава на пионерната дружина.
След войната е произведен в чин капитан. През есента на 1886 г. е назначен за ротен командир в 23-та пехотна Казанлъшка дружина. Служи в 23-ти пехотен Шипченски полк, след неговото формиране на 10 януари 1889 г. През 1894 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на дружина в Пионерната бригада в София.
През 1904 г. е назначен за командир на 3-ти Бдински пехотен полк. През 1907 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна бригада от 3-та Балканска дивизия (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски пехотни полкове).
През Балканската война (1912 – 1913) със своята пехотна бригада се сражава срещу турците при Мурачлъ и Кайпа, при овладяването на форта Илери Табия на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912 г.) и при овладяването на Одринската крепост (11 – 13 март 1913 г.).
През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гръцките дивизии на Кукушката позиция (19 – 21 юни 1913 г.), при Демир Хисар, Рупелското дефиле, Петрич и Градешница (8 – 14 юли 1913 г.)
През 1914 г. е назначен за командир на 3-та пехотна Балканска дивизия. След включването на България в Първата световна война, през есента на 1915 г., полковете на неговата дивизия се сражават срещу сърбите при Крива Паланка, Страцин, Скопие, Суха река, Дренова глава, Кукавица планина, Призрен, Прищина и Дяково.
Той командва Северната група на 2-ра армия в успешната Косовска настъпателна операция.
През 1916 г., по време на настъплението срещу Лерин и Чеган (17 – 27 август 1916 г.), 3-та Балканска дивизия настъпва срещу сръбските и френските позиции в Мъгленската котловина и води боеве при Сборско, Пожар, Ковил, Пожарски рид, Баховски рид, Мала Рупа.
Произведен е в чин генерал-лейтенант на 20 май 1917 г. Трета Балканска дивизия остава на позиция по върховете на Нидже и Кожух до края на войната през септември 1918 г.
След края на войната е командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През 1919 г. излиза в запаса. От 5 август 1920 г. е прехвърлен на щат в опълчението. Уволнен е от действителна военна служба на 28 април 1921 г. Умира на 5 февруари 1927 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” II и III ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър” III ст. с мечове отгоре; народния орден „За военна заслуга” IV ст. на военна лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.
