Демократична България беше тръгнала много добре. – МАНОЛ ГЛИШЕВ

„Демократична България беше тръгнала много добре. Но после направиха фатална грешка и поради това минаха върха. В перспектива оттук насетне ще се плъзгат надолу по склона и след известно време безславно ще потънат в забвение и забрава. Твърде вероятно ще предизвикат и гнус в много хра, защото сред редиците на ДБ има хора, които не са читави и ще разнесат зловонние много бързо след като се почувстват велики и влиятелни от властта. Нищо лошо срещу Христо, но не е смел и не е дорасъл да е лидер на нещо повече от нафукана банда от хора, чието конкурентно предимство много често е просто кухо високо самомнение и нищо повече. Изобщо не е стратег. Като цяло, като човек, който разбира от организационно поведение и развитие, преценявам, че ДБ не са дорасли да са достойни за властта. Твърде лошо е, че въпреки слабостите на ГЕРБ, НИКОЙ друг не успя да се докаже, че е достоен. Това до голяма степен идва от байганьовския манталитет, който за съжаление е широкозастъпен и в ДБ. Казвам за съжаление, защото смятах, че ДБ се състои от хора, които са преминали на определена висота на личностно развитие, но се оказа, че реално са хора, които са жертва на синдрома на Дюнинг-Крюгер, т.е. главите им са пълни с погрешно познание и не си могат на повече от провинциален манталитет. Винаги ми е било смешно да гледам хора, които се имат за нещо много, една своеобразна аристокрация така да се каже, и даже си позволява да съдничат, но самите те са просто едни същества, които са на клюкарско, еснафско, провинциално и буржоазно ниво. С такава смешна конкуренция, ГЕРБ могат да си седят завинаги. ДБ бяха някаква надежда на фона на останалите, но отдавна вече не са. Очакванията не се оправдаха. А това значи, че България ще продължи да си бъде каквото винаги си е била – просто лица ще се подменят, но системата ще си остане. Не се появиха високи и достойни хора, които не само на претенция, но и на дела да затвърдят, че са достойните. Целият този труд, цялото това усилие, а накрая пак показахме, че нямаме нищо повече от байганьовщина и лакомия за власт. Нямаме идеали, нямаме правилни критерии, нямаме правилен фундамент, който се изгражда с години, а пропускът в изграждането му не може да се компенсира с шумотецива в нета и малко подскачане по площадите. Може би чисто и просто липсва и ресурса на вродения по-висок коефициент на интелигентност, който да помогне да се намери правилния път без излишно уморително и агонизиращо блъткане в един отчайващ лабиринт. Явно има и страх от засенчване – какво ако някой по-достоен вземе и блесне и отнеме на ДБ така ламтяната власт. По-добре да унищожим несправедливо конкуренцията дори и с риск да навредим на България, но да си запазим личния интерес, та било то и в клоака.“