На 2 май 907 година умира княз Борис I, наложил християнството, като държавна религия в България
доц.д-р Петър Ненков
В началото на управлението на Борис I, България води неуспешни войни срещу Византия и Немското кралство. Борис решава да приеме християнството, като официална религия на България.
Това е мъдър дипломатически ход, имайки предвид положението на езическа България в християнска Европа. Християнизацията спомага и за допълнителното обединение между прабългарите и славяните, които дотогава почитат отделно своите богове.
Борис налага християнството в българската държава, чрез византийското духовенство през периода 863-865. Актът на покръстването на българския народ предизвиква бунт, в който участват петдесет и два боилски рода. За наказание всички членове на родовете са избити по заповед на Борис.
След покръстването си той приема титлата „княз“ и името на своя кръстител, византийският император Михаил, като се назовава княз Борис I – Михаил. С този акт византийската власт съзира възможността да покори българската държава, въз основа на асимилация, религия, писменост и култура.
В първите години след приемането на християнството в българските църкви се проповядва на гръцки език от византийски свещеници. Богослужебните книги са написани също на гръцки език.
През 886 г. българският владетел разбира заплахата за съхраняването на българската идентичност и радушно приема учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий и Константин.
В България славянската азбука на Кирил и Методий била усъвършенствана и доразвита от техния ученик Климент Охридски – от глаголица в кирилица. Българският владетел прогонва византийското духовенство и в храмовете обредите се извършват на славянобългарски език, който става и официален за страната.
Били създадени две главни просветни средища в Плиска и Охрид с школи за обучение на учители и свещеници и центрове за превеждане от гръцки на старобългарски език на християнската книжнина.Наум оглавил книжовната школа в Плиска, която по-късно била преместена в Преслав, а Климент бил изпратен да ръководи школата в югозападните български земи с център Охрид. За седем години той лично е обучил над 3500 свещеници за младата българска църква и учители.
През 879 – 880 г. Деветият вселенски събор решава да изключи българските епархии от Константинополската църква, като по този начин се създава независимата българска църква.
След продължително 36 годишно управление на държавата, през 889 г. княз Борис се оттегля от светската власт в манастир Първородният му син Владимир- Расате го наследява на престола и решава да върне езичеството.
След като разбира това, Борис сваля сина си от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. През 893 г. той свиква народен събор, на който се решава за княз на българите да бъде избран Симеон, по-малкият син на Борис, обучен в държавно и политическо дело в престижната Магнаурска школа в Константинопол. Освен това той премества столицата от Плиска в Преслав. Княз Борис I умира на 2 май 907 година.
Само безбожник с незрел разум може до напише такъв очерк достоен за вестник Работническо дело!
Ето истинския смисъл:
https://youtu.be/QNQgdN7Zoxo