ДОЙДЕ ЕСЕНТА НА 1946 Г – ФИЛМ НА БНТ ЗА ГОЛОДОМОРА В БЕСАРАБИЯ

Изгледах филма – малка част от голямата трагедия на бесарабските българи и гагаузи.Когато писахме с брат ми, Николай Куртев,“ Бесарабски хроники“, плакахме и писахме. Това е много малка част от миналото през онези години. Архивите парят, когато ги разлистваш. Измаил. Майка на две дъщери оставя завещание. След като почине тялото и да не бъде погребано, а да се използва за храна на двете сестри..Децата и….
Не помня подробности от онези години, но защо помня децата- сираци, закачен край стената, защото те не можеха да седят, скелети с големи очи, как лелките с една и съща лъжичка им слагаха в устничките манна каша, помня че казваха, че това са децата от селата и децата от Ленинград.Детския дом беше срещу нашия дом. Погребваха децата само през нощите. Това никога няма да забравя. И това, как след големия глад бяхмепостоянно гладни, как през 1953-54 година в голямото междучасие най вкусната безплатна закуска бе 150-200 грама слънчогледово кюспе. И до сега този аромат е най – прекрасния… Трябва да се заснемат още филми, историята не си е казала цялата истина, не всичко е написано, не всичко е изпято… Изплакано…