Руският българофоб Алексей Пушков снизходи да отговори на коментатор(и) в сайта на българския Дневник ( колегите да почерпят за оказаната им “чест”), чиято прогноза за поражение на Русия в евентуална война с НАТО, беше превърната в новина в руски проправителствени медии и предизвика гневната реакция на този виден кремълски слуга.https://www.gazeta.ru/politics/news/2021/04/30/n_15923390.shtml
Пушков размаха пръст на анонимния български коментатор по стандартно безсилния за днешната руска пропаганда начин. Прогнозата на българина била “учудващо плитко разсъждение”, което др. сенатор не оборва с никакви аргументи. Само се удивява на градуса на “ненавистта” от страна на “тази публика” ( в България), чиито предци също са били смятани за “част от цивилизования свят” начело с Хитлер, с когото България е била съюзник през втората световна война.
“Учудващо” е наистина, че толкова правоверен и високопоставен разпространител на правата кремълска вяра изобщо употребява термина “втора световна война”. В Русия я наричат упорито “отечествена”, за да заобиколят факта, че голямата война, стоварила се след това върху тяхното отечество, е разпалена от смайващия за целия свят по онова време пакт за ненападение от края на август 1939 година между Сталин и Хитлер, подписан в Москва. Двамата хищни претенденти за световно господство започват веднага да си разпределят Европа, само че Хитлер накрая губи поради прекалената си глупост да настрои най-могъщите държави на света срещу Германия, докато с тяхна помощ СССР е сред победителите и мълчаливото им съгласие Сталин си запазва плячката, разширявайки империята си, за да рухне от колониално преяждане и да започне да повръща нагълтаното, което ненаситният съветски търбух не успя да смели, завлечаки туловището си в гроба на историята 45 години по-късно.
Съветското отечество на Пушков дава пример на тогавашна България за дружбата с Германия. Година и половина, преди Царство България да се включи в Тристранния пакт, СССР дружи интензивно с нацистите, подстрекава агресията им и я захранва с огромни доставки на стратегически суровини ( и “стртагическия си неутралитет”) за войната на Хитлер в Европа и в Африка.
Това е същият Пушков, който в качеството на председател на комисията по Международни отношения в руската имитация на парламент , възкликна на 3 декември 2014 година: “време е България да се пукне от яд”. Злобната истерия на Пушков, повторение на аналогичното пожелание на славянофила Аксаков от края на 19 век България да пукне, беше предизвикана от факта, че два дни по-рано неговият господар Путин обяви края на “Южен поток”, прероден обаче у нас с угодническо настървение от Борисов под формата на “Балкански поток”. https://ivo.bg/2014/12/04/братушка-кълне-българия-като-бабушка/
Путин изкорени русофилството в Грузия през 2008 година, а в Украйна през 2014-та. Сега е на път да го занули ( любим израз на Путин по други поводи) и в славянска Чехия, където дори Брежнев не успя напълно на това поприще с танковете си през 1968 година.
Пита се кога ще дойде ред и на България.
Според пропагандния канал “Русия 1” този момент идва. Каналджиите твърдят, че България е сред страните, които министерството на външните работи на страната смята да обяви като “неприятелски”. В престижната компания на САЩ, Великобритания, балтийските държави, Украйна, Полша и Грузия!
Това е толкова добра новина, че чак не е за вярване. Ако тя се потвърди, българските власти, които и да са те, ще имат основание за реципрочност. Ако пък не се възползват от тази възможност за освобождаване от съветското постколониално влияние, българските граждани ще имат повод да им търсят сметка за поредното унижение, на което хвърлят България в нозете на кремълския самодържец – нозе, с които ни подритва, но слугите му у нас са готови да целуват.
Ако някому се струва, че един малък народ не може да си позволи да побеждава “великата” Русия, нека се замисли за парадоксалния пример на миниатюрната Чечня. Тя беше смазана военно от Русия под командването на премиера Путин през 2000 година, но за да мирува този народец стопанинът на Кремъл буквално плаща милиарди на своя васал Кадиров, за да поддържа мир в бунтовната република, която рано или късно пък ще въстане срещу руското иго.
Това е единственият случай в историята, при който победители плащат данък на победените. Засега е единствен. От нас зависи да си поискаме най-сетне данъка за факта, че бяхме изнасилени да станем най-покорния васал на СССР и най-шпионирания слуга на Путин в наше време.
