Навършиха се 144 години от създаването на Българското опълчение в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
доц. д-р Петър Ненков
Най-ярката изява на Българското национално-освободително движение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“.
Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаване на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни.
Предвиждало се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде създадена Българската армия.Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето от руския император Александър II на 13 ноември 1876 г. по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър, граф, генерал Дмитрий Милютин.
На 17 април 1877 г. (по нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров, великият княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му. Императорът утвърждава „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи.
Фактическото създаване на българското опълчение започва на 31 март 1877 г.Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани там от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации.
Първата редовна част на Опълчението е сформирана в Кишинев под ръководството на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември – тя се нарича Пеши конвой при главнокомандващия и наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия.
В деня на обявяването на войната – 12 април 1877 година, опълченците участват във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. По онова време Българското опълчение наброява около 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.
В края на април с.г. Опълчението е прехвърлено в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците достига 7 400 души преди началото на войната. До създаване на планираните конни сотни не се стига.
По-късно в хода на войната, през лятото на 1877 година .
са създадени още 6 опълченски дружини . Подборът на доброволците е извършен от Комисия за приемането на доброволци, която преценява годността на кандидатите за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст.
Личният състав е набран предимно от опитни бойци – участници в национално-освободителното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворително общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери – полковник Енгелхардт, подполковник Фьодор Де Прерадович и др.По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 опълченски бригади, всяка от които в състав от 2 опълченски дружини от по 5 роти. Отделно към него се числят създадените по-късно още 6 самостоятелни дружини.
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българи офицери и подофицери на редовна служба в Руската армия, като подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручици Петър Алексиев, Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручици Стефан Кисов, Аврам Гуджев. Назначени са дружинни лекари, сред които са българите Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов, Яков Петкович.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие – пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.
Жителите на руския град Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е било предназначено за участниците в Априлското въстание в България.
Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край Плоещ на III-та рота, III-та опълченска дружина от руския общественик и славянофил, граф Пьотър Алабин и Ефим Кожевников. На него са изобразени „Иверската Богородица“ и братята Кирил и Методий.
След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка личният състав на Опълчението надхвърля 10 000 души.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазмът и желанието за непосредствено участие в бойни действия променят първоначалния замисъл.
На Опълчението вече се гледа като на ефективно бойно формирование. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.В края на май Българското опълчение напуска Плоещ и заедно с Предния отряд пресича река Дунав при Свищов на 22 юни, 3 дни по-късно влиза в Търново, след което преминава Стара планина. В нейното южно подножие влиза на 4 – 5 юли в първите си по-сериозни сражения – при село Уфланли и Казанлък. Участва в боевете при Нова Загора, при Джуранли и при Стара Загора.В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк.
След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено за възстановяване.Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Проявява се в битката при Химитлийски проход, в Шейновската битка и разгрома на Централната османска армия на Вейсел паша. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци от османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.
Със забележителното си участие във войната Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите воински добродетели на българската нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.
От 28 януари (9 февруари) 1878 г. началник на Българското опълчение е генерал-майор Вадим Давидов, а началник-щаб е подполковник Фьодор Келер.
Под тяхно командване Българското опълчение е преобразувано в Българска земска войска по подобие на едноименното българско формирование в Руската армия по време на Руско-турската война (1806 – 1812) и Руско-френската война (1812). С приказ № 13 от 15 юли 1878 г. 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска. Отчислени са от състава на Руската армия.
на снимките: началникът на Българското опълчание, генерал-майор Николай Столетов и батални картини, пресъздаващи връчването на Самарското знаме и боевете с участието на опълченските дружини при Стара Загора, Шипка, Шейново и пленяването на Вейсел паша.
