Предлагам Ви нещо уникално поне за мен . Успях да се свържа с Аугустин Калапис от Иваново Сърбия -Войводина. Той е музикант, акордионист. работи в т.н. културна къща в Иваново. Пише патриотични произведения. Той ми изпрати на пълкенски история на преселенията на българите от старите предели на България . Благодарение на Александър Лавров от Враца , който е друг представител на банатските българи у нас бе осъществен превода и затова Ви предлагам и двете – на пълкенски и български .
Войводина е една от най- добре развитите части на Сърбия и там е конгломерат от народности . В този котел се намират и нашите банатски сънародници . А фамилията Калапис е една от най- разпространените между нашите банатски братя
БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ – ПАЛКЕНЕ
Фонетично правилно се произнася „пълкьѣне“, със смекчено „кь“ и широко „ѣ„
Banátsćite balgare korenete taglat ud izbegnatite katulic ud XVII vek ud
Корените на банатските българи са от бежанци католици от 17 век от
balgarskata teritorija,tugášnata otománskata imperija.Tija se ud Ćiprovačkata
българската територия, тогава в Османската империя. Те са от Чипров-ската
teritorija i palćensćite selá ud Svištovskata i Nikopoljskata regija, blizu du
околност и от павликянските села от Свищовския и Никополския район, близо
Dunava. Posle prupádnatot ustánvanji protiv Turcite, izbegnal se u regiona na
до Дунава. След неуспешно въстание против турците, те избягват в райо-на
Banáta u tugášnata Áustrougarska.Furmiral sa se kača usubéna balgarska grupa
на Банат в тогавашната АвстроУнгария. Формират се като особена бъл-гарска група
posle nasélvanjét u Banáta, pud austrijkot i magjerskot vládanji, pa ij imetu na
след заселването в Банат, под австрийска и маджарска власт, а името на
teritorijata (Banát ) pustánal del na etnonima, grupnija identitet. Ud vreme na
територията (Банат) се превръща с в етноним, в групова индентичност. От времето на
dusélvanjét, imetu Banátsći Balgare flezva u zváničnata komunikácija i ustánva
заселването, името банатски българи става като название за общуване и остава
kača ime na dela na balgasćija nárud sas katuličánska vera,latiničnu pismu i
като име на част от българския народ с католическа вяра, латинска пис-меност и
stárija idistvenija dijalekt, kujet se pukraj satu uspel da si upázat.
старинен, оригинален диалект, който при всичко преживяно успяват да запазят.
Ud po- više Balgare se različni pu jezika i verata. Balgarete –Palćene dnés
От повечето българи се различават по езика и вярата си. Българите-палкене днес
žuvejat u rumunsćija i srabsćija Banát i u mátičnata zeme Balgarija,ama ima gji
живеят в Румънския и Сръбския Банат и в майчината земя България, но ги има и
rasipan pu celija svet.Banátsćite Balgare se meždu sébe zvat Balgare Palćene,
разпилени по целия свят. Банатските българи се наричат помежду си българи палкене,
ali sam Palćene, a u Balgárija se pukraj tuj ime kurist ime Banačene.Puznát se i
или само палкене, а в България освен това име се употребява и банача-ни. Познати са и
termine : Balgare katuličáne i Pavlikijane. U tejnija govor,tija se zvat Palćene a
термините: българи католици и павликяни. По техния си говор, те се наричат палкене, а
jazika-dijalekta zvat palćensći jazić.Taz grupa ij náj-stára u dijásporata, kulu 300
езика-диалекта синаричат палкенски език. Тази група е най-старата сред диаспората, около 300
gudini.U istorijata ij puznát či banásćite Balgare sa se furmiral ud dve zájednic
години. От историята се знае, че банатските българи се формират от две общности
Balgare katuličáne.Idnata ij ud Ćiprovci i seláta u ukulinata, a drugata ud
българи католици. Едната общност е от Чипровци и селата от околността, а другата от
pavlijánsćite selá pukraj Dunava, kujet se smesni meždu Svištov i Nikopolj.
павликянските села край Дунава, които са намират между Свищов и Никопол.
Katuličćite misionáre, bosánsćite Fránjevce imál se uspešna pulitika u
Католическите мисионери, босненски францискани, имат успешна поли-тика за
pukraštenjét, nudli se pomuš u nosce práštel se mladéža na náuk u Rim i
покръстване: дават помощи и пари, пращат младежи да учат в Рим и
isparvu se dupuštel gulema verska sloboda.Palćensćite selá kujet se prejal
отначало допускат голяма верска свобода. Палкенските села, които приемат
katuličánskata vera se:Petokldenci, Tránčevica, Belene,Oreš i drugje
католическата вяра са: Петокладенци, Трънчевица, Белене, Ореш и други
mestá.Presélvanjét na Balgarete katuličánete se-j spruviždel u dvá válve. Parvu
места. Преселването на българите католици се провежда на две вълни. Първата са
stanuvnicte ud Ćiprovác i ukulinata,prugonatite, kulu 300 katuličánsći familj,
жителите на Чипровци и околността; прогонени са около 300 католиче-ски фамилии,
kujet sa se spasil, sled Ćiprovčánskot- ni uspešnu ustánvanji, se menal Dunava,i
които се спасяват след неуспешното Чипровското въстание, минават през Дунава и
naséli u Krájova, Rimnik i u Brádičeni,kant zasedenj u regione Otelija.Sas
и се заселват в Крайова, Римник и Брадичен, като остават в региона Олте-ния.
privilegij i práv. Parvite dvete grup sa se naséli u Tránsilvánija u grádvete Alvine
Получават привилегии и права. От тях две групи се заселват в Трансилва-ния в градовете Алвинц
-1700 i Devi 1714 gudina.(Njágulov 1999: 20).Drugata grupa Balgare-katuličane
-1700 и Дева 1714 година. (Няголов 1999:20). Втората група българи- като-лици
se ud seláta: Oreš,Belene Tránčevica, Petokládenci, meždu 1726-1730 na čélu
са от селата: Ореш, Белене, Трънчевица, Петокладенци, между 1726 – 1730, начело
sas biskupa Nikola Stánislávič .
с епископ Никола Станиславич.
едно уточнение преселването след въстанието е в Австрийската империя , а епископ Станиславич е осъществил организацията на преселението , като с помощта на местните свещеници ги е убедил да го направят , защото поради войните на Австрия с Османската империя католическото вероизповедание е било подложено на гонения от официалните власти
